сряда, 20 август 2014 г.

Разходка на запад от София - Драгоманско блато и Гургулят

Този маршрут е за хората, които не ги свърта да останат в София в почивния си ден, но имат само 3-4 часа на разположение и не ги е страх да се превърнат в търсачи на странни усещания.

***

В една съботна късна сутрин се вдигнах до Драгоманското блато, защото наскоро  бях прочела, че е препоръчителна уикенд дестинация за пътуване с деца, има дървени мостчета през блатото, наблюдателници за птички, раздават бинокли, има хищни растения... леле, че яко! Имах точно 3-4 часа на разположение и ми се искаше да видя нещо ново в радиус от 50 км, за което да не се изискват много усилия, но да е достатъчно интересно.

И така, посоката беше Драгоман. За всеки случай подготвих и няколко допълнителни обекта около Сливница. И планираният маршрут бе Драгоманско благо - Драгоман - Сливница - Гургулят и имах идеята да се прибера през Брезник-Перник. Прибирането не се получи точно така поради липса на (откриваеми) бензиностанции в района и затова от Гургулят се върнах обратно през Сливница, зареждайки на пътя София - Калотина.


Всичко, което видях по пътя си бе: София - Драгоманско блато - Център за опазване на валежните зони - Сливница - Алдомировци - Братушково - Гургулят.

В обобщение: едно блато, един язовир, няколко паметника, пантеон.

Изходна посока: София - Калотина




1. Драгоманското блато

Разстоянието от София до Драгоманското блато е около 50 км. За да стигнете до него трябва да минете през самия град Драгоман и да се движите по пътя за Годеч (има табели), докато пътят за блатото отбие вдясно.
Разстоянието от отбивката до мястото, където започват дървените мостчета през блатото, е около 2 км. Може да паркирате в уширение на пътя вдясно, където има информационна табела за обекта:


След като се запознаете с информацията за блатото и докато се чудите защо им е трябвало навремето да го изпомпват, вероятно ще тръгнете по пътечката вляво от табелата, ще стигнете до брега и ще се почувствате подлъгани, че няма дървени мостчета за разходка в блатото. E, ако не друго, гледката оттам си заслужава. Виждали ли сте някога толкова много водна леща?



В Драгоманското блато се срещат два вида водна леща - малка (Lemna minor) и триделна (Lemna trisulca). Водните лещи са най-миниатюрните цветни растения на Земята. Произлизат от водни цветя, родствени на саксийните кали и филодендрони. Водната леща цъфти масово, но само веднъж на 30-40 години. Ще бъдете късметлии, ако цъфти, когато вие сте там. 

Началото на дървената пътечка
Та, да се върнем на пътечките: след подлъгването вляво от табелата, се върнете при асфалтовия път и тръгнете в посока с. Големо Малово. На около 30 м. ще видите дървена оградка със знак "Паленето на огън забранено" и просека в тревата към блатото - това е вашата пътечка. Ако и вие също като мен посещавате блатото в средата на лятото, когато тревата е висока и в нея пълзят всякакви животинки, бъдете внимателни и се оглеждайте при всяка стъпка. Разчиствайте папурите по пътя си без да смущавате хилядите насекоми, които са ги накацали. Не се плашете, ако вятъра подухне и тръстиките се разшават - никой не ви преследва. Вероятно това ще са само част от странните усещания, които ще изпитате, ако се престрашите да стъпите на дървените мостчета :)

След преход от около 200 м. по мостчетата и старание да не паднете във водата, докато си разчиствате пътя от тръстиките, ще достигнете до наблюдателната кула. Много е висока, а стълбата й е стръмна. Приберете на сигурно място всичко, което държите в ръцете си и се дръжте здраво. Престрашете се да отворите вратата на наблюдателницата преди тя се изравни с нивото на тялото ви (някой проектански гений я е измислил да се отваря навън и ако се качите по-нагоре ще трябва да се дръпнете назад и има опасност да полетите от стълбата). Вероятно е излишно да споменавам, че след параноичното приключение да преминете 200 м. сред тръстиките без да виждате какво има наоколо и какво следва, в главите ви ще се въртят какви ли не мисли за "съдържанието" на къщичката, отваряйки вратата... 

Но гледката от наблюдателницата си заслужава:
Гледката от наблюдателницата
Дървените мостчета продължават и след наблюдателницата. Но моята смелост бе на предела си. Ако на вас ви стиска, ще се радвам да чуя остатъка от историята :)

Ако сте отделили повече от 3-4 часа за разходката до Драгоманското блато, може да се качите на Чепън планина и връх Петровски кръст. От там се открива прекрасна гледка към Стара планина, Витоша, Вискяр и Сърбия. Наименованието на върха идва от оброчнен кръст, който бил поставен там в памет на местен чорбаджия на име Петър, убит на върха. Там са и останките от античното светилище на бог Сабазий.



2. Център за опазване на влажните зони "Драгоманско благо"

Тъй като не разбрах много от самото блато и останах малко разочарована от безхаберието и немърливостта за поддържане на съоръженията, реших, че е редно да се поинтересувам по-детайлно, като посетя въпросния център. Той се намира точно на отбивката за блатото в Драгоман, за която говорих малко по-горе. Разположен е в сградата на драгоманското читалище и съдейки по табелите на фасадата - е изграден от Сдружение за дива природа "Балкани" с подкрепата на Глобалния екологичен фонд и посолствата на няколко северни държави у нас. Вратата обаче бе здраво закатинарена, а в събота следобяд не бе най-приличното време да звъня на оставените телефони за контакт при желание за посещение. Пък и съдейки по безхаберието на блатото, не ми се вярваше някой да ми вдигне.

И така, нямаше бинокли за наблюдение на птички и нямаше хищни растения. Дървени пътечки през блатото имаше, но преживяването по тях идва малко в повече. Най-прекрасно от всичко беше песента и полета на птичките около езерото. Вероятно Драгоманското блато е рай за орнитолозите.

3. Град Сливница

Едва ли има българин, който да не е чувал за Сливница. Но верояно малко от тях биха отговорили правилно на въпросите къде се намира и какво се е случило тук. Навярно дори, за всеки българин е познат Вазовия стих, изписан на много български паметници

 Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

        умираха без страх.


но малцина биха могли да кажат, че те са част от стихотворението "Новото гробище над Сливница", написано от Вазов в памет на загиналите в Сръбско-българската война от 1885 г. български войници, погребани на Сливница.

Вярвам, че оттук натакък всеки сам ще си потърси детайли за Сливница, стига да са му необходими. Аз само ще отбележа, че съм впечатлена от това малко градче, от подредеността му, от китния парк с шадраван и прекрасни детски площадки, и от многобройните паметници и написи, които до днес пазят историята и са част от ежедневието на съвременния българин.

След Сливница и след все още държащото ме разочарование от Драгоманското блато се отправих към Алдомировци с идеята да видя дали и при Алдомировското блато ситуацията е същата. Но тъй като това беше непланирана дестинация, сбърках къде се намира. Оказа се, че Алдомировското блато е на главния път Е80 и местоположението му няма общо със селото. Така останах напълно разочарована от блатния си ден :)

4. Село Братушково

Така или иначе бях стигнала до Алдомировци, а Братушково е само на 2 км. Бях чувала, че там има много красив и спокоен язовир, подходящ за риболов. И се оказа вярно. Отдавна бях решила да проверя дали става и за палатки, но след посещението си мисля, че не е моето място за целта.


Самото Братушково представлява малко и китно селце, сгушено в планината. Освен язовира, другите забележителности в района му са православният храм Св. Пророк Илия, който се извисява като закрилник точно над него, и Светени води. И до двете свети места стигат маркирани туристически пътеки.

6. Пантеон на загиналите в битката при Гургулят

След кратката си разходка до Братушково и възхищението ми от гмуркането на щъркелите във водата, за да си ловят нещо за хапване, продължих към Гургулят. Пътят за селото е през Сливница, но за съжаление няма табели. Влизайки от Е80 трябва да гоните главните булеварди, които водят към лявата част на града и в някакъв момент ще видите табели за Гълъбовци. След Гълъбовци е Гургулят - все имена, производни на птици :) Гургулят отстои само на 9 км. от Сливница и съответно на около 40 км. от София. Намира се в планинска местност и съответно пътят до там има завои - не прекалено много, но с дупки тук-там.



Гургулят е символ на победата на Българската армия над сръбската в Сръбско-българската война от 1885 г. Над селото в местността "Църквище" е построен внушителен монумент-пантеон в памет на загиналите в битката за Гургулят селяни, войници и офицери. Пантеонът е изграден от червен бетон с размери приблизително 700 кв.м. и височина около 20 метра. В центъра му се намира статуя на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените чеда. (Из Wikipedia).



Бях ходила и преди на Гургулят, но имах неясни детски спомени за изоставен и разрушен паметник. Останах приятно впечатлена, че макар и малко неокосен, пантеонът е поддържан, поставени са нови табели и паметна плоча на входа на комплекса. Пред статуята дори имаше оставени свежи цветя.

Хората казват, че едно място носи енергията на събитията, които са се случвали на него през вековете. На Гургулят е пролята кръвта на българите, които са защитавали родината, и явно те са паднали в боя с усмивка на уста и обич в сърцето, тъй като мястото носи усещане за спокойствие, свобода и любов. 

Посетете го!


  

2 коментара:

  1. Тцтцтц, ако знаех, че си решила да ходиш към моя роден край, щях да ти дам допълнителна информация. :)
    За следващия път да знаеш - на Чепън може да се качиш по маркирана пътека (синя), тръгва някъде от района на блатото; другият вариант е от пътя в посока Годеч се тръгва по черен път, няма начин да се сбърка.. Качването е 30-ина минути. Гледката определено си заслужава. Мога догодина да те водя април-май, когато цъфтят редките перуники и урумовото лале. Има традиционно ежегодно събитие по снимков туризъм/колоездене в периода, когато цветята цъфтят.
    При въпросните села Големо Малово и Мало Малово има манастир (ако не се лъжа беше над Мало Малово) - в Чепън се намира, не съм ходила, но е доста стар и все още може да се видят стенописи.
    Сливница - приятно съм изненадана, че се намира един човек, който като говори за града ми, да не споменава дупките, с които са изпъстрени улиците :) Но иначе всичко друго си е така..
    В Алдомировци може да се види първият войнишки паметник в България - беше до преди години включен в 100 Национални обекта на БТС като част от "Новото гробище над Сливница". Паметникът се намира в най-високата точка на гробището на селото.
    Над Сливница преди време направиха нов паметник за Сръбско-българската война, намира се на юг от града на хълм, на който се твърди, че са били погребани много от загиналите българи и сърби по време на войната. В гората над града има малко параклисче и оброчен кръст до него, пътечка нагоре по хълма те извежда до върха, има страхотна гледка към Вискяр, Витоша, Люлин... Слизаш отново надолу, но на юг към Войнишка махала - там ще видиш стария дъб, който тази година е сред кандидатите за "Дърво с корен" http://www.bepf-bg.org/page/%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD-2013/207.html
    И още нещо, което си пропуснала, но следващия път ще те заведа даже лично - местност и връх Пеклюка до Гургулят. Намира се на 10 минути пеша от селото в посока изток. Става въпрос за малко ждрелце на река, което минава през няколко красиви скалисти върха, един - най-високият от които - е вр. Пеключки камък. На него има останки от древна римска крепост. А долу в ниското в подножието на върха има млка пещера и една чешма с пейки и маси, на които измореният турист може да поседне, да отпочине и да си напълни бутилките с вода.
    А, щях да забравя - Алдомировското блато. Интересното е, че миналата година беше пресъхнало за пореден път. Поради характера на скалите, отвреме-навреме поради естествени или човешки намеси - в случая беше заради земетресението в Пернишко - се бяха отворили някакви пукнатини на дъното и водата изтичаше към подземните реки. Мисля, че тази година беше, когато най-накрая успяха да запълнят дупките и вече блатото си възвърна нормалния размер, има си живот.
    И още нещо, което не съм направила - имах идея за преход по билото на Чепън - от Драгоман до Беледие хан, което се намира на пътя за Петрохан. Има хора, които са го правили това и имаше из интернет ГПС тракове. Няма маркировка, но мисля, че с малко проучване не би трябвало да е проблем. Тя и без това тази планина в по-голямата си част е гола и има добра видимост.

    ОтговорИзтриване
  2. Ехеее, какви полезни уточнения! Това си е направо за нов маршрут. Признавам, че някои от нещата не съм ги чувала, макар че повечето ги четох в сайта на града (много добре е направен). Но просто за един ден е невъзможно да се видят. Е, ясно е, че ще има повторение :)

    ОтговорИзтриване