петък, 15 август 2014 г.

Забележителности по Искърското дефиле

Уикендът предстои. Иска ви се да избягате от града, от летните жеги и да отидете сред природа. С други думи казано - да мръднете от София, но не много далеч, на около стотина километра.

Маршрутът по Искърското дефиле е с дължина около 100 км. еднопосочно. Той е изпълнен с най-разнообразни местенца - скални феномени, водопади, екопътеки, манастири, поляна за пикник, музеи, възрожденска история - на когото каквото му се прииска.

Реших да опиша всички обекти по този маршрут, но трябва да имате предвид, че те трудно биха могли да бъдат посетени за ден или два. Затова изберете тези, които най-много ви допаднат, като имате предвид времето за пътуване и за посещение.

Ето и маршрута:


София - Кътински пирамиди - скален феномен Джуглата - Вазова екопътека - водопада Скакля - Екопътека "Под камико" - Лакатнишки скали - пещера Темната дупка - изворът Житолюб - паметник на Дядо Йоцо - манастир "Седемте престола" (Осеновлажки манастир) - Черепишки манастир "Успение Богородично" - Черепишки скали - скален феномен Ритлите - музей на Баба Илийца.

Обобщение на маршрута:
- Религиозни обекти: 2 манастира: 
- Природни забележителности: скални образования, водопади, пещери 
- Екопътеки: 2 броя: 
- Исторически забележителности: 1 музей, 1 паметник

Изходна посока: гр. София - Нови Искър - Искърско дефиле


1. Кътинските пирамиди, с. Кътина, 20 км. с автомобил

Кътинските пирамиди се намират на около 20 км. северно от центъра на София, в края на с. Кътина (виж картата по-горе). Това са скални образувания с коносовидна форма. Височината им не надвишава 2 м. Имат интересен ръждивочервен цвят, а формата си са придобили вследствие на ерозия на делувиални почви, свлечени от планината. Оформени са от дъжда в продължение на милиони години, но в последните десетилетия заради залесяването на склона са започнали да се стапят. Обявени са за природна забележителност през 1962 г.

За да намерите пирамидите лесно, най-добре е да попитате в центъра на селото точно откъде започва пътеката. Тя тръгва от североизточния му край. Първоначално се върви през гора, от която излизате след 15-20 мин. и пред вас ще се открият пирамидите.

2. Скален феномен Джуглата, с. Церово, 48 км. с автомобил; гара Церово с влак.

Скалният феномен Джуглата се намира в с. Церово и е видим от шосето. Скалата се издига точно над заливната тераса на коритото на р. Искър. Тя е изградена от червеноцветни кварцови пясъци, образувани преди около 250 млн. години. Обявена е за природна забележителност през 1964 г. Представлява скална гъба с височина 15 м, образувана от ерозионното действие на повърхностно течащите води.

3. Вазова екопътека и водопада Скакля, гара Бов, 50 км. с автомобил.

Вазовата екопътека тръгва от гара Бов и се вие по планината до с. Заселе, по стъпките на великия български поет Иван Вазов. По пътя си тя пресича един от най-живописните водопади в България – Скакля (85 м.) на едноименната река.

Водопад Скакля
Дължината на пътеката е около 1:30 ч. Маршрутът е умерено стръмен. Не изисква предварителна подготовка, но е препоръчително да сте с обувки, подходящи за планина. Ако тръгвате от самата гара, трябва да пресечете р. Искър по моста и да излезете на шосето в посока Враца. След около 300 м. вляво тръгва асфалтов път към махала Скакля, който върви по поречието на р. Скакля. Ако сте с автомобил може да го оставите там. Пътеката продължава през гората и след около 45 мин. достига до водопада.

Водопадът Скакля е един от най-високите водопади в България. От 85 м. височина той се спуска стройно надолу по скалата, а когато достига земята, образува няколко живописни скока. По-нагоре по пътеката водопадът може да бъде наблюдаван от многото изградени места за почивка, които откриват чудни гледки към долината и към скалния му венец.


Началото на пътеката при с. Заселе


Инфраструктурата на пътеката е цялостно изградена. Добавено е и нощно осветление на всеки 5 метра по ръба на скалния венец при село Заселе. В тази част са  изградени беседки и пейки с места за пикник, поставени са информационни табели. Преминаването на екопътеката може да се започне и от центъра на с. Заселе.     


        




4. Екопътека Под камико, гара Бов, 50 км. с автомобил

Началото на пътеката е при стадиона на село Бов. Тя е лесна за преминаване и обикаля селото. Движи се по река Бовска и разкрива невероятно красиви картини към планината и водоскоците на реката. Кулминацията е водопадът Под Камико с височина 40 м. Изминаването на пътеката продължава 3 часа.


http://www.bov.bg/pod_kamiko.php

5. Лакатнишки скали, гара Лакатник, 58 км. с автомобил

Лакатнишките скали са разположени от левия бряг по поречието на р. Искър. Те се извисяват високо над реката, като някои от тях достигат височина над 200 м. Изградени са от червени пясъчници и варовици, като пластовете на скалите са почти вертикални. Вследствие на природните влияния скалите са образували причудливи форми, за които се носят много легенди.

Лакатник
Лакатнишки скали


Интересен е произхода на наименованието им, както и на цялата местност, в която се намират – Лакатник. Някои биха сметнали, че то идва от думата „лъкатуша” – именно това, което прави реката по планинския релеф, но според местните то идва от „лакът” – формата на завоя, която прави р. Искър при гара Лакатник.

Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност. Също от 1989 г. скалите са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан. Те са и един от най-посещаваните и известни катерачески обекти в България. До скалите води добре маркирана туристическа пътека с парапети и места за отдих, от които се разкриват приказни гледки към долината на р. Искър. Те са подходящо място за разходка, пикник и дори лагеруване на открито. Най-предпочитаното място за това е Алпийска поляна – „центърът” на алпийския и катерачния Лакатник. На поляната е изграден заслон.  От нея тръгва пътеката за Черната стена, в горната част на която е изграден алпийският заслон Орлово гнездо. От пътя заслонът се вижда като малка червена колибка, кацнала на скалата.

Местността Лакатник е разположена в карстов район, където се намират и голям брой карстови пещери.  Сред тях са Темната дупка, Аржишка дупка, Свинска дупка, Вража дупка и други.

6. Пещера Темната дупка, гара Лакатник, 58 км. с автомобил

Пещерата „Темната дупка” е необлагородена пещера, една от най-дългите в България. Тя е измежду първите, които са проучени и картирани. Проучванията й продължават и до днес. Обявена е за природна забележителност още през 1962 г.


Входът на пещера Темната дупка
Пещерата се намира на левия бряг по поречието на р. Искър, на 27 м. над нивото на реката. Главният й вход е при Лакатнишките скали, на Алпийска поляна, до която води добре маркирана пътека. Тя представлява система от две галерии, които са свързани помежду си с лабиринт от входове, водопади, прагове, сифони, езера и подземни реки. Фауната на Темната дупка е добре проучена и много богата. В пещерата живеят 17 троглобионта (същества, адаптирани към живот без светлина) - водните охлюви, нисши ракообразни, бръмбари. Поради лабиринтния й характер пещерата следва да бъде посещавана само с опитен водач и необходимата екипировка.


7. Карстов извор Житолюб


Карстовият извор Житолюб се намира в подножието на Лакатнишките скали, до самото шосе от левия бряг на р. Искър, малко след гара Лакатник. При него има изкуствено създадено езеро и ресторант Пещерата. Житолюб представлява пещера, от която извира вода. Водата идва от сливането на двете реки Пробойница и Петренска,  преминава през водните етажи на пещерата Темната дупка и се излива през тесен сифон при скалите до шосето. През дъждовния период на годината дебитът достига до 1200 л./сек., което прави Житолюб един от най-големите карстови извори в България. 


8. Паметник на Дядо Йоцо, с. Очиндол, 72 км. с автомобил, гара Левище с влак.

Паметникът, посветен на литературният герой на Иван Вазов – Дядо Йоцо, се издига край с. Очиндол, на скала, от която се разкрива панорамна гледка към поречието на р. Искър и споменатата във Вазовия разказ „Дядо Йоцо гледа” железница. Паметникът е изграден от бял врачански камък и е поставен през 2005г. Проектът му е дело на скулпторите Моника Игаренска и Георги Тишков, а цялостната идея и основните средства са осигурени от Огнян Христов Петров, роден в селото. 
На хълма при паметника е подходящо за почивка и пикник. Има изградена беседка. Отделете време да се полюбювате на чудната гледка към дефилето и да си представите как слепият старец е стоял и слушал как се строи железницата.

9. Манастир „Седемте престола” (Осеновлашки манастир „Св. Богородица”), 80 км. с автомобил, гара Елисейна с влак + 10 км. пеша по асфалтов път.

Манастирът „Седемте престола” е разположен в дефилето на р. Габровица в северна Стара планина. За историята му има няколко легенди. Една от тях свързва основаването му с въстанието на болярина Петър Делян против византийско владичество през 1040г., а друга разказва, че името му е свързано със 7 боляри, които през 11 в. идват от Бесарабия и се установяват по тези земи. Най-ранните писмени сведения за Осеновлашкия манастир обаче датират от 16 в. В началото на 19 в. манастирът е бил обезлюден, а сградите – сринати. През 1824г. започва възстановяването му от заможни хора от Враца, а през средата на века тук се основава килийно училище. В манастира е пребивавал и служил литургия и Св. Софроний Врачански, епископ на Врачанска митрополия, в чийто диоцез е попадал манастирът тогава. Това е и едно от любимите мяста за поклонение на българския класик Иван Вазов, който е написал за него стихотворението "Клепалото бие".


Днес манастирът функционира и посреща гости. Комплексът включва църква, камбанария и две жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Дворът впечатлява със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Особена историческа и архитектурна стойност представлява старинната манастирска църква „Рождество Пресветая Богородица“. В нея има седем параклиса (престола) и специалистите твърдят, че подобна не се среща никъде другаде сред българските християнски култови сгради. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799г. и 1940г.) с дървено и метално клепала – последното е взето от останките на Римска крепост, намираща се в близост до манастира. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руската императрица Екатерина.

Манастирът е сред Стоте национални туристически обекта. Има печат целогодишно.

10. Черепишки манастир „Успение Богородично”, гара Черепиш, 85 км. с автомобил

Черепишки манастир

Черепишкият манастир е основан по времето на Второто българско царство, при управлението на Цар Иван Шишман. През 1396г. при падането на България под Османско владичество българите ревностно бранили средновековния Коритенград, намиращ се местността Ритлите. Счита се, че именно от тази битка произлиза и името на манастира, когато цялата земя била осеяна с черепи и кости. Манастирът многократно е ограбван и опожаряван. През 17в. е възстановен от Пимен Зографски и е изградена настоящата черква. По време на Възраждането манастира е бил просветен и религиозен център. Функционирало е килийно училище. Тук убежище са намирали много от българските революционери и някои от ботевите четници след разгрома на четата. Живописната природа около манастира вдъхновява много творци и автори. Измежду тях са Иван Вазов, който тук черпи вдъхновение за разказа „Една българка” и Алеко Константинов, който го описва в пътеписа си „В Българска Швейцария”.

От Черепишкия манастир е излязъл един от най-старите оцелели български ръкописи – манастирският устав писан през 1390-1396г. Днес този ръкопис се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Манастирската църква представлява еднокорабна, масивно засводена сграда с абсида, преливаща плавно към корпуса. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис - "любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов".

11. Черепишките скали, гара Черепиш

Оформени сред белите варовици на Искърското дефиле, Черепишките скали се извисяват над едноименния манастир и образуват разнообразни и причудливи форми - скални гъби, колони, човешки фигури и силуети на животни. Повечето от тях са вертикални и се издигат като крепостни кули над манастира и селото. Денем, при топлото и меко слънце те изглеждат бели, но огрявани от остри слънчевите лъчи могат да ослепят всички зли очи. При мъгливо и дъждовно време придобиват застрашителен вид, а сивото небе в перфектен унисон допълва картината. Някои от тях са надупчени от пещери. Едни от най-популярните са скалните отвори Шишманови дупки, които носят името на Цар Иван Шишман. При черепишките скали е най-тясната част на Искърския каньон.

Макар, че Черепишките скали са един от ключовите символи на северната част на Искърския пролом, те не са включени в регистъра и кадастъра на геоложките феномени на България.

12. Ритлите, с. Лютиброд

„Ритлите“ са варовикови скални образувания, намиращи се в северния край на Искърския пролом, край село Лютиброд. Името на природната забележителност идва от приликата със страничните прегради на волска кола (ритли). По зъберите личат останки от стари крепостни зидове - източно от скалите се е намирало средновековното селище Коринтград. Ритлите са обявени за природна забележителност през 1938 г.

Снимка: Wikipedia
Най-ясно откроени са четири успоредни отвесни скални стени на левия бряг на Искър, който е част от склона на Врачанската планина. Скалите достигат на места до 80 метра над нивото на реката. Дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината — между 200 и 400 метра. За разлика от тези, които се намират на левия бряг на реката, „ритлите“ по десния са значително по-малки и по-слабо откроени. Между отделните скални стени растат предимношироколистни растения.

„Ритлите“ са се образували преди около 120 милиона години. Предполога се, че скалите са се отложили, докато тези територии са били покрити от море. По-късно, при нагъването на Алпо-Хималайската планинска верига са се образували „Ритлите“ в днешния им вид.

13. Музей на Баба Илийца, село Челопек, 95 км.

Ако веднъж сте стигнали до Черепишкия манастир, няма как да пропуснете да видите музея на Баба Илийца в гр. Челопек. Всеки знае вазовия разказ за баба Илийза – героичната българка, която рискува живота си, за да спаси чужд. И всъщност историята на баба Илийца е истинска. Тя е родена около 1820 г. в село Челопек. Името й е Пена, а мъжът й се казвал Илия. Имала е двама сина – Цвятко и Иван. Местните хора казват, че дядо Дано (оздравялото внуче на баба Илийца от разказа) разказвал, че след Освобождението у тях е идвал Ботев четник, за да благодари на баба Илийца, която му е помогнала, но тя вече била починала. 

През 2003г. родолюбиви българи възстановяват къщата на баба Илийца и я превръщат в музей в знак на признателност към героизма й. Експонатите са дарени от жителите на селото. Къщата се намира в центъра на Челопек, по пътя за вр. Околчица. В къщата е подредена една изключително богата и забележителна експозиция от стари предмети на бита и мебели, красиви килими, типичните народни носии за този край на България и т.н. Голям интерес за туристите представлява родословното дърво на прословутата българка.

Музеят работи всеки ден от 9.00 до 12.00 и от 13.00 до 18.00.


Използвана литература: Wikipedia

Няма коментари:

Публикуване на коментар