вторник, 9 септември 2014 г.

По меандрите на Струма из Земенския пролом - в търсене на Землънград

Реката лъкатуши в долината на планинските склонове, сгушена под високите хребети. Над нея като стражи над знатна мома надвисват скални стълбове, издигащи снагите си от сипея. А там, където исполините опират раменете си едно в друго и заключват пролома, се намира непристъпна крепост - Землънград.

Любопитството да открия тази картина, която бях изградила в представата си от хилядите прочетени статии за Земенския пролом, се увеличаваше с всеки изминал ден - от зимата през лятото, та чак до есента. И ето, че мигът дойде...

Планът за маршрута при хубаво време бе за два дни, събота и неделя, с палатка на гръб през Земенския пролом в търсене на петте крепости от отбранителната система на Землънград и първата обител на светеца Иван Рилски след прокуждането му от родното му село Скрино. А крайната цел - водопада Полска Скакавица. Планирахме да оставим колата в Земен и да се върнем обратно с влака, хващайки го от гара Скакавица.

Прогнозата за времето беше лоша, а ден преди планираното приключение окончателно изгубихме всякаква надежда за хубаво време и извадихме палатката от раницата. Оставихме само спалните чували в случай на крайна нужда (разбирайте - не изгубване, а прекалено любопитство и спонтанно търсене на място за нощувка). Извадихме от дневния ред и плана за маршрута и решихме да импровизираме - еднодневен преход до Землънград.

В крайна сметка маршрутът, по който минахме за един ден бе: църква Св. Йоан Летни на язовир Пчелина - Земенски манастир - Земенски пролом - крепостта Землънград.


Видове забележителности в маршрута:
- Исторически забележителности: крепост, музей
- Религиозни забележителности: 2 църкви
- Природни забележителности: скални образувания

Изходна посока: София - Кюстендил


1. Църквата Св. Йоан Летни край яз. Пчелина.

Църквата Св. Йоан Летни край яз. Пчелина бе също толкова дълго чакана дестинация, както и самият Земенски пролом. Тя се извисява самотно на ръба на скала точно над язовира и сякаш е там, за да пази рибарите от премеждия. В действителност обаче това е било църквата на залятото от язовира село Пчелина. 


Църквата Св. Йоан Летни край яз. Пчелина

Построена е в далечната 1350 г. и за тези 7 века на съществуване е успяла да се съхрани от набезите на безпощадните герои на времето. Днес църквата е отключена за всички добри души, които желаят да надникнат в историята и да се помолят, макар че по стенописите личи, че съвременните й посетители са най-големите хуни. А стенописите й са в същия стил и от същото време като тези на Земенския манастир. Вероятно са направени и от същите майстори.



И тъй като маршрутът ни се превърна от добре планирана дестинация в импровизация за изследователи и откриватели, решихме да не пестим време за крайната цел, а да се насладим на гледката и красотата на това невероятно място. До самата църква се стига лесно, стига предварително да сте добре упътени. От главният път от София за Кюстендил се отбива след с. Прибой надясно за с. Поцърненци. Като стигнете до центъра на Поцърненци, при магазина хващате пътя наляво. Постепенно той се стеснява и става широк колкото за една кола. Преминава се през две махали, като в центъра втората има малък паметник в памет на загиналите от Радомирската околия в Балканската и Първата световна война. 


На около 100 м. след махалата започва чакълен път, който е в добро състояние. Следвайте го в посоката, в която е най-утъпкан и проходим. Ние първоначално се забихме в една изоставена кариера, от която църквата се виждаше в далечината и решихме, че ще я стигнем пеша, но след половинчасов опит установихме, че това е невъзможно. След около 1-2 км по черния път се стига до трета махала и малко след нея е добре да оставите колата, особено ако е мокро. Почвата е от най-лепкавата и тежката и никак не е подходяща за преминаване с автомобил. А разходката пеша е повече от приятна. Разкриват се чудесни гледки към язовира и към Конявска планина. При сухо време преходът дори е изключително приятен за разходка с малки деца.



2. Град Земен и Земенският манастир "Св. Йоан Богослов"

Земен е малко, китно и уредено градче, сгушено между Риш планина и Земенската планина, и двете - част от Конявската планина. То е разположено на двата бряга на р. Струма, която след града навлиза в Земенския пролом, към който сме се запътили.

При влизането в града прави силно впечатление обновеният площад и животът по улиците. Вероятно поради близостта си до София и Кюстендил и поради живописната околност, това градче е оживено, а къщите му - обновени. Да му се прииска на човек да си има тук една неделна вила, от която да си съзерцава планината и отблясъците от водата на Струма. През градчето преминахме набързо по път за Земенския манастир "Св. Йоан Богослов". 



Земенски манастир
Манастирът се състои от кръстокуполна църква от ХІ в., камбанария и една Г-образна сграда, в която са били спалните и всекидневните помещения на монасите. Днес целият манастирски комплекс функционира като музей, към който има обособена хотелска част с малка механа. Когато ние посетихме Земенския манастир имаше и интересна изложба за овцевъдството, осъществяването на която бе финансирано по европейски проект. 




Църквата в Земенския манастир
Таксата за вход в Земенския манастир за възрастни е 3 лв. Персоналът е изключително любезен и дори тази цена да не включваше беседа, хранителите ни разказаха доста интересни неща на добра воля. Църквата е била реставрирана и консервирана през 70-те години на ХХ в. Запазен е само един стенопис от ХІ в. - на Св. Ана, майката на Богородица. Всички останали стенописи са от ХІV в. Впечатление ни направи сцена централната лява част на църквата, която представя изковаването на пироните за разпятието на Исус. Друго интересно е, че и тук, както и в църквата Св. Йоан Летни, олтарът представлява каменна колона с каменна плоча. Също, и в двете църкви над вратата е изографисано Успение Богородично. Е, както може да се досетите, снимките в църквата са забранени, така че най-добре отидете и разгледайте всичко на живо. Музейният комплекс наистина си заслужава.


3. Земенският пролом


След посещението на манастира следваше най-интересната част - прехода в пролома, по поречието на Струма в търсене на крепостта Земънград. Вече беше станало обяд и ни бе леко притеснено дали ще успеем да стигнем до крепостта. Всъщност това, че времето бе напреднало не ни притесняваше толкова много, колкото сивите облаци, които ни преследваха още от София. В крайна сметка решихме, че няма време да отлагаме и ще походим докъдето стигнем. Мислехме си, че може да оставим колата на манастира и от него през баира да се прехвърлим в пролома - голяма наша заблуда. На първо място - кучета пазачи навсякъде. Добре е, ако тръгвате по този маршрут, да имате кучегон под формата на туристически щеки, някой голям прът, спрей за мечки или от онези устройства със специално-честотен звук, който ги гони. Ние заложихме на пръчката, след като за една бройка да станем за обяд на голям звяр.


Средновековно укрепено селище
След това кратко приключение се качихме на колата и паркирахме в Земен, в дъното на главната улицата, която е успоредна на жп релсите и тръгва от площада. От там до началото на пролома са не повече от 200 м. "Портата" на пролома представлява две руини, които са срещуположно разположени на двата бряга. На левия бряг се намира крепост "Кулата", за която няма доказателства от кой период е. На десния бряг е т.нар. "Средновековно укрепено селище" на Земен. Издирихме имената на крепостите от Уикимапия. По описание и местоположение горе-долу нещата съвпадат и затова сметнахме, че са те. Но... може и да не е така, защото първоначално ни изглеждаха повече като стари каменни постройки от изоставена кариера, отколкото на средновековни крепости. Не се доближихме да ги проучим детайлно, защото решихме да ги оставим за навръщане.

Изпитвахме известно притеснение от това как ще се движим по релсите на влака. Бяхме проверили разписанието двупосочно - от Земен до гара Скакавица и обратно и знаехме в кой интервал от време да очакваме влак. Въпреки това гледахме да сме изключително внимателни и да се ослушваме с по 4 уши. Оказа се, че машинистите явно са наясно с приключенците и изследователите, тръгнали да търсят Землънград. Когато влакът ни наближи, вместо да чуем силният рев на сирената му, бяхме поздравени с клаксон и махане с ръка. Поздравът им изглеждаше като "На добър път и весело приключенстване!" Оттук нататък продължихме с усмивка.


Земенските пирамиди
Много скоро стигнахме до първия тунел. Пътеката ни отклони към реката. Заобиколихме тунела по поречието. Обиколката е голяма, но гледките определено си заслужават. Имаш чувството, че се намираш в алпийска приказка - някъде там, където е живяла малката Хайди - зелени поляни, купи с есенно сено, подготвени за зимата, реката тихо ромоли надолу по своя път, а скалите издигат снаги през вече ниското слънце. Залисани в прекрасните гледки скоро достигнахме и до първия мост на влака, преминаващ над  Струма. Решихме да не се качваме на моста, а да продължим по меандрите, дори и да е доста по-заобиколно. Пътечките скоро се стесниха, поляните се превърнаха в гора. Движехме се по самия ляв бряг на реката, само на няколко метра разстояние от водата.


река Струма в Земенския пролом
река Струма
На места наблюдавахме вече есенните краски на гората, на други - растения с плодове, увити около клоните на дърветата, а на трети - пътеката бе пресечена от ловкия капан на големия горски паячко, който дебнеше последното насекомо преди да се е скрило за зимен сън. Скоро стигнахме до махала Хайдуците. Очаквахме запустяло, изоставено селище. Но противно на очакванията ни, ни посрещнаха неговите пазители - отвързаните кучета. Дори не ни пуснаха да припарим до махалата. Виждахме как с приключението ни е свършено. Чудехме се как изобщо хората  стигат до Землънград. 

Докато кучетата се приближаваха, ние вървяхме бавно назад - от уважение да не им обърнем гръб :). Всъщност, селището е разположено на 2 реда от къщи и пътеката минава между тях. Оградите на долния ред къщи граничеха с водата, а на горния - със скалите. По средата - кучетата. Изборът ни - през реката. Бавно закрачихме надолу към реката и се скрихме покрай оградата на първата къща. А от там, през трънаци, шубраци, храсталаци и камънаци успяхме да се доберем до другия край на махалата. Аз дори успях да си съдера панталона на една бодлива тел.


Контейнерът за вода, поставен в скалата над
 махала Хайдуците

Искаш приключение - ето ти приключение! 

Излизайки от шубраците и от махалата, дочухме странно пукане откъм скалите. Стрелят ли ни пък сега?!?! Вече можехме да очакваме всичко. Но не допускахме, че пукането може да идва от ехото на стичаща се от скалите вода, под която е сложен огромен контейнер. Вероятно - водоснабдителната система на махалата.

От картата виждахме, че махала Хайдуците е някъде в средата на разстоянието между първия мост и втория тунел. Тъй като времето ни бе напреднало прекалено много, решихме да ускорим крачката, а аз да се въздържам да щракам нехайно по невероятните гледки. Понеже нищо не разбирам от фотография и ми изглеждаше, че това, което постигам с апарата въобще не може да се сравни с красотата на живо, реших да щракна една снимка през очилата си, току-виж станала по-сполучливо. Получи се интересно.


Земенските пирамиди

Вторият тунел на Земенския пролом е късичък, около 150 - 200 м., и от двете страни започва с мостове, които са приблизително със същата дължина. При него реката прави огромен меандър. Ако сте проверили разписанието на влаковете двупосочно и сте достатъчно смели, може да пренебрегнете табелите "Не преминавай! Опасно за живота!" 

След втория тунел пътеката се движи изцяло по релсите. Много скоро се достига до къщи от дясната страна, а не след дълго - и от лявата. Когато непосредствено до релсите от ляво видите стара зелена къщурка, със зелени кепенци и зелена оградка, т.е. къщичката на стрелочника, сте стигнали до отбивката за Землънград. Пътеката покрай дворчето ви отвежда към реката, а от там следва стръмно изкачване към крепостта. Ако не разпознаете къщичката, може да се отклоните вляво точно преди третия тунел и да минете през обор и изоставена къща. Там ще ви посрещне овчарското куче Бенджи, за което отново ще имате нужда от кучегон. След като се сприятелите с Бенджи, следва да изкачите стръмнината, да пресечете билото и да го подсечете от лявата му страна.


4. Крепостта Землънград


Крепостта Землънград е имала военно-стратегическо значение през Средновековието. Тя е позиционирана в средата на Земенския пролом, на площ от 15 дка, в най-острия меандър, който прави Струма в пролома. Твърдината е заключена в прохода така, че никой да не може да премине без да бъде усетен от стражите. Стръмнините на хребетите от юг, изток и север слизат директно в реката и единственият начин за достигане до крепостта и да преминете прохода е от запад на меандъра.


Историята разказва, че крепостта е била от ключово значение още през Х век, когато центърът на България се измества от Преслав към Средец и Охрид. Всъщност, пътят от Средец към Велбъжд и Охрид е преминавал именно от тук. Тук са се водили някои от ключовите битки в нашата история, като например освободителното въстание на Петър Делян от 104-1041 г. По-късно, през ХІV в., крепостта е била под владението на болярина деспот Деян, по чието време е изографисана църквата Св. Йоан Богослов в Земенския манастир. Това като че ли е било времето на най-голям разцвет за района. В последствие, по време на Османското робство, крепостта е била резиденция на турски паша.

Днес от крепостта е останала само цитаделата. По руините, високи около 2 метра, се различава, че е градена от ломени камъни и хоросан. Зидът е дебел и внушителен. Запазени са и основите на още две постройки. Изгледът от върха...внушителен!

Кулата на крепостта Землънград

Отне ни около 2:30 ч. да достигнем от Земен до крепостта Землънград. Два часа и половина, за които бях чакала повече от половин година, а всъщност бе толкова близо. Два часа и половина, които не исках да свършат, а да продължат до утрешния ден. Но уви, от юг се задаваха още по-черни облаци. Знаех, че имаме чували в раниците и сламената ясла с овчиците при третия тунел, където можеше да се подслоним и на следващия ден да продължим това прекрасното изследователско приключение,...но все пак се оказа, че ли липсва още една идея лудост.

Закрачихме с бодра крачка обратно по релсите на път за дома и точно 20 минути преди да достигнем Земен дъждът ни доказа, че сме взели правилното решение - да се върнем. Да се върнем, но, надявам се, за кратко!

1 коментар:

  1. Точно наскоро - някъде преди 1-2 месеца - ми попадна някъде в интернет информация за тази крепост и ми се прииска да я посетя. Сега имам кого да питам :P
    Между другото, нещо, което прочетох и ми направи впечатление - ако не се лъжа, някъде пишеше, че до доста късно като време е имало живот там. Май беше нещо от сорта на 17-18 век?? Спомням си, понеже тогава се замислих колко бързо е станало на нищо и не можеш да познаеш, че хора от малко по-модерни времена са живели там. Жалко е, че толкова малко е запазено.

    ОтговорИзтриване