Уважаеми генерал Мутафчийски,
И аз реших да пиша. За да стана част от онези хиляди
недоволни луди, които имат мнение по въпроса и Ви заливат с писма. И знам, че едва
ли ще го прочетете. Но все пак ще пиша. Просто ей така. Да упражнявам
краснопис. А и защото като си го напиша, може най-накрая да вземе да ми олекне.
По-евтино и безопасно ще е от това да отида на психолог.
Та така, снощи Ви гледах по телевизията. Всъщност, обичайно
аз не гледам телевизия, та едва снощи разбрах кой сте. Как е възможно ли? Еми,
ей така - пети месец си седя с децата вкъщи и за да не се напрягам излишно
допълнително, не се информирам за нищо. Първо беше Коледа, после варицела,
после грипна ваканция, после карантина от скарлатина в градината, после въшки,
после пак грипна ваканция и накрая пандемия.
Но след като мина варицелата поне
на Витоша си ходехме – да възстановим имунитета на слънце и да играем със
снега, да караме ски. И беше хубаво. Пък сега от два месеца и Витоша нямаме. И
днес децата генерално изтрещяха. А аз каталясах. Сринах се.
И тази вечер буквално като труп легнах на дивана (нещо,
което не ми се е случвало с години) и докато обяснявам на майка ми по телефона
как вече съм +20 кг. от застояване и нито костната, нито ставната, нито
мускулната, нито психическата ми система вече издържат да се грижа денонощно за
2 деца на 3 г. и на 5 г., реших да включа телевизора. Добре, че през това време
мъжа ми приключи хоум офиса и реши да изкара децата на разходка - до магазина,
защото на Витоша не може.
И на последния въпрос в интервюто,
Вие, ген. Мутафчийски, много се замислихте. Доста дълга беше паузата – „истината
ли да им кажа на хората или това, което е удобно да чуят?“ Това ли се чудехте?
И кое избрахте? Удобната истина?
Ето какво отговорихте (преразказвам): „Пишат ми, че четири седмици вече седели вкъщи, не излизали.
На хората никой не им е забранявал да излизат. Не им е забранено да ходят на
пазар, не им е забранено да извеждат кучето, не им е забранено да извеждат
децата на разходка, не им е забранено да ходят на лекар.“ – та, какво сме били
искали повече ние хората? В другите държави е далеч по-рестриктивно. А тук
видиш ли, за една Витоша ревем. Прав сте! Не сме прави да ревем.
Но да се върнем на това, което не ни е забранено.
Не ни е забранено да
ходим на лекар.
Да, вероятно?! Че кой може да те лиши от това право, при все
че плащаш осигуровки? Освен когато си бременна и имаш нужда от женска
консултация, а такава е ЗАБРАНЕНА. Или поне беше забранена до преди седмица. Имах
записан час за 9 април. Звъня:
- „Да идвам ли?“
– „Ами, не, госпожо, ще дойдете като почнете да раждате.“
- „А дотогава какво да правя?“
- „Ами, ако нямате спешни оплаквания – кървене,
контракции, изтекли води, ще си седите мирно и тихо вкъщи. Само ако има някое от
споменатите, заповядайте“.
Е, верно е, прави са. Баба ми да не е ходила всеки месец на
женска консултация? Ама то тогава и по-малко новородени са оцелявали.
А аз сега как да преценя дали 20+ кг са спешни оплаквания?
Как да преценя дали кръвното ми е в норма като нямам апарат да си го премеря
вкъщи? Получавам задух. Ей така, внезапен спазъм на дишането, ама как да
преценя дали е от обездвижване, от дебелост или имам корона вирус? Получавам
крампи, имам тикове на очите, изтръпват ми ръцете, въпреки че се тъпча с
максимална доза магнезий – ама то било просто щот съм бременна. Да съм си
седяла вкъщи, че сега не е време за лекар. Ще ми мине като родя.
На една приятелка дори направление за раждане не ѝ
издадоха, защото няма женска консултация. Та трябваше да си плати приема за секцио. Нищо, че е осигурена.
Та да питам аз, ген. Мутафчийски,
- след като и досега имахме право да се „разхождаме на лекар“,
защо уважаемата госпожа на регистратурата каза да си седя вкъщи?
- защо никой не се сети да публикува някъде някаква полезна информация
за това при кои състояния кои симптоми са притеснителни и е нужно да отидеш
ПРОФИЛАКТИЧНО на лекар, за да се увериш, че всичко е наред или пък да
предотвратиш по-сериозно състояние?
Както е ясно, с тези мои „обичайни симптоми“ не върви да
отида на спешен кабинет, май? Защото не са кървене, контракции и изтекли води.
- И колко хора днес умират не от корона вирус, а от това, че ги е страх да отидат на лекар,
защото имат уж „обичайни симптоми“ за хроничното си състояние?
Дъщеря ми е с астма. И от есента е на инфалации с
кортикостероиди. По принцип се наблюдава ежемесечно. Но сега вече няма детски
консултации и не се наблюдава. Съответно, и на пулмолог не може да отиде.
- „Детето ми е здраво. Не е получавало пристъп от декември.
Може ли да му запиша час за профилактичен преглед, за да се консултираме с
наблюдаващия лекар как да продължим терапията? Изтекоха ни рецептите за
получаване на лекарствата по Здравна каса и е важно да уточним ще ни бъдат ли
изписани нови или ще спираме лечението за лятото.“
- „Ами, щом детето Ви е здраво, няма нужда да го водите на
лекар. По-добре не рискувайте и си стойте вкъщи.“
… демек, сама решете дали да продължите да давате лекарства
на своя глава, закупувайки си ги със собствени средства или да му спрете
терапията.
Пак да попитам: за колко хора в страната ПРОФИЛАКТИЧНОТО
наблюдение на хроничните им заболявания е неофициално
спряно по този начин - от съображения
за сигурност?
Пък уж не ни било забранено „да се разхождаме на лекар“. Обаче,
май е. А?
Не ни било забранено
да разхождаме кучето.
Аз куче нямам. Имам две деца. И едно трето в корема.
Не ни било забранено
да разхождаме децата.
В квартала – да. По улиците – да. Така че да дишат прахоляка
от минаващите коли, с риск някое надрусано камикадзе да ги очисти.
Паркове, градинки, люлки, пързалки – ясно, забранени. Защото
короната трае по 3 дни на пластмаса и желязо, а люлките и пързалките са именно
от тези материали. За площадките съм съгласна. Но парковете? Каране на колело,
кънки, тротинетки? Все индивидуални спортове. Риско от размяна на микроби - нулев. Вместо да има някаква регулация,
по-лесно е да има забрана.
Мили ми управляващи, когато шофираш нощем на неосветен
участък от пътя в ненаселено място, имаш право да ползваш дълги светлини, нали?
Но ако насреща идва автомобил, длъжен си да превключиш на къси. Шофьорите
спазват това правило дори не заради закона, а заради своята собствена
безопасност. Е, тогава, толкова ли е трудно да повярвате, че всеки човек ще
спазва личната си безопасност като си поставя маската в момент, когато се
разминава с друг човек в парка така, както го прави и на улицата, и пред магазина, и когато е на лекар, и когато разхожда кучето или децата по прашните улици? Защо тогава в магазина може да се ходи, а в парка не може?
И на Витоша не може…?!
Естествено! Много по-удобно е да разхождаш едно 3-годишно
дете с астма по софийските улици. Ама бил вече по-чист въздухът. Я елате в
нашия квартал, да видите след всяка кола колко е чист въздуха. А и тротоари
няма.
И, за да бягаме от квартала, какво правим – натоварваме се
на колата и отиваме до някой голям магазин. Мъжа ми влиза да пазарува, а децата
карат колела на паркинга, докато аз с корема тичам след тях, за да не ги удари
някоя маневрираща кола. Така е, като няма парк, няма Витоша… на паркинга все
пак е една идея по-безопасно – може да има надрусани камикадзета, но няма
коронавирус.
И все пак не е
забранено да се разхождаме на пазар, нали? Трябва да сме щастливи, че имаме това благо.
Явно, че в магазина, на закрито, опасността от зараза е по-малка
от тази да отидеш на разходка на открито на Витоша. Където цял ден може да не
срещнеш никой, особено през седмицата. Та затова ли, генерале, акцентирахте, че
не ни било забранено да се разхождаме на пазар?
Но ние и в квартала ходим на пазар. Знаете ли как?
Онзи ден четохме с децата приказката за Крали Марко - как
поробителят кара три синджира роби. Първия синджир – с млади жени - майки,
оставили невръсните си деца да плачат в люлките. Вторият синджир – най-личните
девойки от селото. Третият синджир – най-знатните момци. И, докато чета, се
виждам аз себе си в първия синджир, вървя по тротоара на квартала, във втория
синджир съм вързала децата, в третия – мъжа ми. Отиваме да се разхождаме. На
пазар.
И да си дойдем на думата.
Естествено, че
най-голямата болка ми е Витоша.
Нали именно за това си упражнявам краснописа :). Защото очевидно е по-безопасно
да си с астма и да се разхождаш в прашния квартал, да се разхождаш на пазар, да
се разхождаш на лекар, но е супер опасно да се разхождаш в парковете,
градинките и най-вече на Витоша.
Знаете ли защо Витоша
беше затворена? Не защото много хора бяха тръгнали да се разхождат и се
скупчиха на едно място в първия уикенд на извънредното положение. Беше
затворена от НЕКАДЪРНОСТ.
Представете си утре да кажат: „Отваряме Борисова градина и
Южен парк за всички столичани. Но и двата парка ще имат по един отворен вход.
За Южния парк всички трябва да влизат само и единствено през централния вход на
Витошка. За Борисова градина всички ще влизат само и единствено откъм стадиона.
Времето на допускане ще бъде от 11 до 15 ч.“
Представихте ли си го? Представихте ли си манифестацията за
вход в Южния парк, започваща от НДК и тарапаната от автомобили и пешеходци на
Стадиона?
Ей това се случи на Витоша в онзи уикенд. Планината има два основни
подхода. Бояна и Драгалевци. Полицията спираше всички с автомобили именно на
тези два входа, вместо да разпръсне тълпата из целия парк. И като си тръгнал с
колата и те спрат, паркираш на първото удобно място и продължаваш пеша. И се получи така, че всички паркираха на едно и
също място и продължиха оттам пеша, по едно и също време. Същото като в примера ми с Южния парк и Борисовата. Е, как да не стане
манифестация?
Я да видим сега малко статистика:
Планина Витоша се простира на площ от малко над 300 кв. км. Поне
така твърдят Гугъл и Уикипедия, ако напишеш „площ Витоша“. А ако напишеш „площ
София“ излиза, че „населените места и урбанизираните територии заемат 245.5 кв.
км“.
Излиза, че Витоша е с по-голяма площ от София. Със сигурност схващате
идеята и няма нужда да навлизам в детайли като гъстота на застрояването и колко
реална площ остава в града за разходки, като махнем застрояването и забранените паркове, а и
колко е реалната площ за разходка на Витоша, ако планината бъде организирана по
КОМПЕТЕНТЕН начин за целта. На кое от двете места разстоянието между хората ще
е по-голямо и по-безопасно с оглед разпространяване на болестта – очевидно е.
И сега ще ми кажете: много е лесно да даваш акъл, но от
идеята до реализацията – бездна.
Не е бездна, стига желание да има.
През 2007 г. пътувах през австрийските Алпи. Първоначално
бях безумно възмутена как е възможно важен пътен проход през природен парк да
има работно време – от 5:30 сутрин до 20:30 вечер и дневна квота за допускане
на лица с автомобили. След като поостанах 10-тина дни в района, разбрах, че
това е една от най-смислените регулации, на които съм попадала някога – и за
природата, и за хората. За природата – за да не се натоварва и да се опазва, за
хората – за да могат да се възползват от богатствата на природата и да имат
пълноценна възможност да им се насладят.
Но това далеч не значеше „пускаме 300 автомобила и който
влязъл – влязъл, другите да се връщат“. Това значеше, че трафикът се разпределя
равномерно по пътните артерии през целия парк. Може да пуснат и 2000 коли днес,
стига да са равномерно разпределени по площта и във времето.
На входа питат с
каква цел се качваш нагоре – с цел преход до върха, с цел лека пешеходна
разходка, с цел посещение на туристическите атракции (златни мини от едно
време, музеи, обсерватории и т.н.), с цел вело туризъм, с цел ски туризъм, с
цел просто преминаване с автомобил през прохода без да спираш и т.н. И
съответната такса с билетче, на която е описана целта. Ако правиш друго - глоба.
Естествено, на Витоша за толкова кратко време не може да се
внедри такава съвършена система. Не защото е трудно или скъпо, а защото първо –
няма да има желание от отговорните институции и второ – за да не вземе видиш ли
да се разбуни обществото точно в тоя момент.
Но може да се направи елементарна организация на база
австрийския опит – изчислява се капацитетът за паркиране пред всяка една хижа и
на всяко едно друго удобно пространство за целта. Слага се квота за навлизане с
автомобили. И се организира движението на всеки един разклон, така че да се
насочва само и единствено към свободните места, за да не се получава струпване
на хора. И тръгващите нагоре трябва да са наясно – където те пуснат, там ще се
разхождаш. Без своеволия. Без претенции и разправии. Ако не си съгласен накъде
те насочват, просто не се качваш. А пешеходците, тръгнали от града, нека си се
качват свободно. И да няма паркиране на входовете на парка на Бояна и на
Драгалевци, за да не се струпват хора там и да стават манифестации.
Е, да, изисква се човешки ресурс за реализацията на подобна
идея. Изисква се решителност. Изисква се последователност. Изисква се твърдост.
Но на нас българите, особено второто, третото и четвъртото доста ни липсват
(личи си по отмяната на заповедите на третия час). А за човешкия ресурс – той така
или иначе в момента спряга глагола „правя нищо“, вардейки неуспешно всяка пътека на входа
за парка.
Не е чак толкова сложно да осигуриш на обществото слънце. Да не го превръщаш в роб като от приказката за Крали Марко. Просто се иска малко повече воля. И
съм убедена, че ако се дръпне една проста сметка, ще излезе, че е по-евтино да
организираш парковете по правилния начин, при съблюдаване на всички мерки за
безопасност, отколкото ако оставиш хората в изолацията, така че да се напълнят
лудниците, да се повишат убийствата и самоубийствата вследствие на липса на чист
въздух, десоциализация и семейна корона-изолация.
