четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Картала - на ски и преходи с бебе

Картала над Благоевград като че ли се оказва единственото място в България, което предлага комбинация от добри ски писти за възрастни и за деца, места за пантене, за разходка и възможност за гледане на бебе паралелно с карането и разходките. И най-ценното - на един хвърлей е от София, особено сега вече с новата магистрала. Разстоянието е 130 км. - 1 час по магистралата до Благоевград и още около 40 минути до самата местност Бодрост, където е ски пистата.


Още преди Елица да се роди се бяхме замислили как точно да организираме годишната ски почивка с новия малък член на семейството. Беше ясно, че едновременно няма да можем да караме и ще трябва да се редуваме. Но при хранене на бебето на 3 часа купуването на целодневна карта за над 50 лв. за мен ставаше почти безсмислено. И понеже Пампорово ни е любим курорт, решихме да пишем на Пампорово АД с предложение да направят многодневна карта за двама възрастни - родители, с която да се редуват да карат и да гледат детето. Отговорът им беше отрицателен - достатъчен повод, за да изоставим любимия курорт. На другите нямаше смисъл да пишем.

Седнахме и изброихме всички курорти в България и стигнахме до единодушния извод, че Картала е единственият, който ни предлага това, което ни трябва - дълга червена писта, възможност да караме с една карта, макар че по принцип е забранено (но няма камери, които да следят), хотелът е на пистата - много важно наше изискване, топъл и уютен е за гледане на бебе, цените са напълно приемливи, пътеката към х. Македония е повече от приятна за разходки със ски или с бебе, а дори да отидем с компания с по-големи деца, има подходяща писта и за тях. Само трябваше да падне сняг. А това се случи през последния уикенд на януари.

Хотелът...


За наша неприятна изненада нацелихме зимната ваканция на учениците и в хотела на пистата и в х. Бодрост нямаше свободни места. Затова по препоръка на познати резервирахме в хотел Орбита на около 25 км. преди Картала, точно над Благоевград. Хотелчето е три звезди, топло, гостоприемно, с отзивчив персонал. Сложиха бебешко креватче в стаята, затоплиха я предварително. Ресторантът е добър - менюто е разнообразно, поръчките идват бързо и най-хубавото - съобразяват се с хората на специална диета. Всяко ястие е с отбелязани алергени, а ако помолиш да не слагат определена съставка, приемат молбата с усмивка. Като оставим настрана по-далечното разстояние от пистата, единственият недостатък, който намерихме, беше, че каналите в баните не се оттичаха добре.

Разходки с бебе и без бебе... 


Пристигнахме в петък около 10.30 ч. сутринта. За зла беда времето беше много топло и казаха, че пистата ще работи до към 13:00 ч., за да я съхранят за предстоящия уикенд и за ученическата ваканция. За сметка на това цената на картите беше 16 лв. - разумна стойност за 2 часа спорт. Калин се екипира и потегли към пистата. А аз останах да се разхождам с Елица по пътеката за хижа Македония. 

Пътеката от Картала за х. Македония

Пътеката за х. Македония започва от там, където завършва асфалтовия път до Картала. Тя посреща туристите с рядко срещана красота.

Началото на пътеката от Картала за х. Македония

След около 200-300 м. след края на пътя се стига до голям портал с информационни табели за резервата Парангалица, за екопътека "Запазена Парангалица" и за Специализирания маршрут за велосипеден и конен туризъм от Картала през х. Македония  до Семково.  При портала има кът за отдих с дървени навеси, пейки и маси. Разположен е на 1450 м. надморска височина, в близост до брега на р. Благоевградска Бистрица. В по-топло време изглежда перфектното място за излети и пикници с деца за хората, които не са тръгнали на преход.

Кът за отдих
Другото интересно тук е екопътеката "Запазена Парангалица". Тя води до входа на най-стария резерват в парк Рила - Парангалица. Името му идва от гръцки и означава "запазено", "завардено". В резервата се опазва най-високото смърчово дърво - 57 м. на възраст 370 години. Тук се намират и най-големите популации на рилска иглика.

Разстоянието от Картала до х. Македония е 11 км. През лятото пътят е черен, през зимата - донякъде обработен от снегоутъпкваща машина, а по-нагоре (след 4-тия км.) имаше само следи от моторни шейни, с които вероятно качват провизиите за хижата. Пътеката е широка, с доста умерен наклон и е подходяща за лежерни разходки с туринг ски или пеша. Първият ден се разходих по нея около час с Елица в ергономичната раница. През втория ден направихме бойното кръщение на Еми в ски туринга като попантихме около 5 км. 

С Еми по пътеката за х. Македония. На заден фон - писта Картала

Ски писта Картала


Ски пистата на Картала е дълга около 4.5 км. Трудността й е средна, т.е. пистата е червена. В горната част е равна (300 - 400 м.) и постепенно се излиза на по-стръмна част, която е тясна и леко във формата на улей. Към средата трасето се разширява и наклонът става по-полегат, но финалът отново е стръмен. Пистата се обслужва от кабинков лифт. Има и паничка, която стига до средата, но тя е за по-про скиори. Минава през гората и ако паднеш - единственото спасение е слизане/качване по трасето й, което може да е доста неприятно начинание. Непосредствено до червената писта има синя, обслужвана от бейби влек - супер подходяща за всякакви начинаещи. Дължината й е около 300 м.


Пистата в най-горната част
Пистата в най-долната част
Детската писта
Освен, че кабинковият лифт тръгва от сградата на хотела, там има и ресторант, в който прекарахме голямата част от времето, в което не разхождахме Елица - удобно място за почивка в случай, че се прецакате като нас да отседнете по-далече. И така - изкарахме два перфектни слънчеви дни в каране на ски, пантене и разхождане на бебе. Цялото това удоволствие ни струваше около 150 лв. за двамата с бебето без транспортните разходи - цена, която едва ли може да се постигне на другите ски курорти, поради което няма как да не я отбележа :) А сега само остава да се надяваме, че проверките на лифта от държавните органи ще завършат с положително заключение.

сряда, 3 февруари 2016 г.

На Черни връх с бебе

Бих казала, че Черни връх е един от най-лесните първенци за изкачване. По него се стига по широка и почти равна пътека, с едно по-стръмно изкачване в края на маршрута. При хубаво време, лятото разстоянието от Голи връх до Черни връх се изминава за 1:30 ч. с умерен ход, а през зимата за около 2 часа. Когато е тихо и слънчево, преходът наподобява разходка в парка. Поради тази причина избрахме Черни връх за "дестинация" в слънчевите коледни дни на 2015 г.

На Черни връх може да се качиш от три различни места - от Алеко или Голи връх, откъм Конярника и откъм Железница. Пътеката от Голи връх е най-полегата. Тя започва от завоя преди хотел Морени (42.590185, 23.293623). Може да паркирате или на уширението при завоя, или на паркинга на хотела и да се върнете малко надолу по пътя. Времето, което ще ви отнеме да стигнете до там с автомобил е около 30 мин. от София.


Преди Коледа Елица тъкмо беше навършила 4 месеца. А мъглата в София не се беше вдигала от дни. Скучно е да прекараш Коледа пред телевизора и в ядене и пиене, поне за нас. Затова се възползвахме от инверсията - когато в София има ниска мъгла, обикновено на Витоша има прекрасно слънце. Планината беше побеляла и прекрасната зимна картина създаваше усещане за спокойствие.



Макар Черни връх да е не много висок - 2290 м., височината му не бива да се подценява, особено с малко бебе. Затова го изкачвахме в продължение на много дни преди Коледа, с цел да аклиматизираме бебето. 

Защо е нужна аклиматизацията при бебетата, когато са на планина?

Еритроцитите са елементи на кръвта, които пренасят кислорода от белите дробове до тъканите и въглеродния диоксид от тъканите към белите дробове. Те също така съдържат хемоглобин, който е важен буфер в поддържането на киселинно-алкалното състояние на кръвта. Както ни каза педиатърът, при бебетата еритроцитите са в много по-малко количество спрямо това при възрастните. На практика това означава, че на по-високата надморска височина (колкото и тя да не е висока за възрастен човек), където има по-ниско съдържание на кислород, бебето диша по-трудно и не оросява добре тялото си. При недобро оросяване може да се получат измръзвания. Затова телцето трябва да се адаптира към променената околна среда. Все пак бебета се раждат и на 4000 м. над морето. Ясно е, че може да се живее на такава височина, но преходът към нея трябва да се прави плавно.


Ето как го направихме ние: още месец след раждането започнахме да водим Елица на планина. Ако приемем, че в София средната надморска височина е 550 м., през първия месец я качихме на 1000 м., през следващия месец веднъж седмично я качвахме в ниските части на Витоша, докато за навършване на втория месец отидохме на Алеко, където височината е около 1800 м. В следващите два месеца ходехме на различни места на Витоша два пъти седмично - на Дендрариума, на Златните мостове, на х. Момина скала, на Офелиите. Когато падна хубав сняг, в началото на декември започнахме разходки с количката от Голи връх към Черни връх. Първият път се качихме до под Стената, вторият път - до над антената, третия път до разклона на синята и зелената писта, после до подхода за върха при дупката. Междувременно правехме разходки и до Конярника. 

На Никулден на Алеко с баба и дядо

С татко в обедната му почивка на Голи връх, 12.12.2015 г.


На Коледа, на разклона между Синя и Зелена писта

26 декември - на Конярника

27 декември - на Черни връх

За ентусиастите като нас ще кажа, че преходът до Черни връх в по-голямата му част направихме с количката. Причината - бебето си лежи удобно, може да спи, може да се раздвижва, когато поиска. Имаме и ергономична раница, но я използвахме за последния участък, където е стръмно, пътеката е по-тясна и непроходима с количка. Причината да не използваме раница през цялото време е, че краката на бебето висят надолу, то е поседнало на артериите си, което прави риска от измръзване по-голям. Важен аксесоар са и очилата. Отражението на слънцето в снега е много силно и опасно за всеки, какво остава за едно бебе.

Не знаем дали Еличка е първото четиримесечно дете, качено на Черни връх, а и няма значение. И дори и да изглеждаме лекомислени да водим детето си на тези места (както е според педиатъра ни) със сигурност може да кажем, че по-добре на Черни връх, отколкото в София в мъглата :)