Източни Родопи. Част 1: Светилище на Нимфите и Афродита

В продължение на година, може би дори две, бях в постоянно изчакване и търпение да дойдат онези няколко последователни дни, които да ми стигнат за кратко пътешествие из Източни Родопи. И ето - дойде Великден - свят празник с четири почивни дни и около 20 забележителности в планината на Орфей, които непременно искам да видя. Естествено, трябва да избирам, да жертвам. От едната страна на везната тежаха Златоград заедно с Белинташ, Дяволския мост и други чудни места по пътя западно от Кърджали, а от другата страна на везната - Кратерът на лешоядите в Маджарово и цялата територия на планината, заключена между Хасково, Ивайловград и Кърджали. Моята везна винаги е сложна. Появи се и трета страна - скиорската, макар и през април, макар и не в Източни Родопи. На масата бе поставен изборът за едни заключителни ски на Чепеларе или Пампорово, съпроводени с посещение на резерват Червената скала над Бачково, Кръстова гора, Чудните мостове и Каньона на водопадите. Четири дни са крайно недостатъчни за всичко, което искам да видя, но и цял месец да имам - пак няма да успея. Затова натежа втората страна на везната.

Маршрутът беше грубо начертан и придобиваше по-ясни насоки, едва когато се озовахме в Маджарово. За четирите дни направихме едно юнашко търкаляне по калдаръмените пътища на Източни Родопи, в които видяхме следните забележителности:
1. Светилището на Нимфите и Афродита в с. Каснаково
2. Монументът на Света Богородица в Хасково
3. Култовия комплекс Кромлех в с. Долни Главанак
4. Римския път Виа Сингидунум в с. Долни Главанак
5. Природозащитния център в гр. Маджарово с наблюдение на лешояди и други грабливи и пойни птички
6. Меандрите на р. Арда
7. Тракийски скален култово-погребален комплекс Глухи камъни
8. Вила Армира в Ивайловград
9. Тракийска куполна гробница при Ивайловград
10. Един неуспешен опит за посещение на крепост Лютица и Атеренския мост
11. Друг неуспешен опит за издирване на дивите коне Тарпани в землището на с. Сбор
12. Мегалитен тракийски култов комплекс Кован Кая при с. Долно Черковище
13. Арх. комплекс Перперикон
14. Още един неуспешен опит за посещение на крепостта Моняк при яз. Кърджали
15. Тракийско светилище Татул
16. Природна забележителност Каменна сватба край Кърджали

И така, в първия ден от почивните дни покрай Великден, около обяд напуснахме София. Посоката: Хасково - Маджарово. Уговорката: когато слезем от магистралата отбиваме по кафявите табели, тъй като до Маджарово нямаме нищо планирано, а все ще изникне нещо. Така след 3 часа се озовахме в Светилището на Нимфите и Афродита.

1. Светилище на Нимфите и Афродита (42.0034467, 25.5026164)

Светилището на Нимфите и Афродита се намира на 3 км. от главния път от Пловдив за Хасково. Отбивката за него е точно преди с. Клокотница, когато идвате от Пловдив. Преминава се през село Каснаково и от центъра му се отбива вдясно. Продължава се обновен път, който постепенно се стеснява и стига до тесен бетонен мост. След моста пътят продължава още около 500 м. и се стига до паркинга в подножието на Светилището.

Надпис на стената при централния извор

Към светилището има изграден информационен център, където любезно ще ви разкажат историята му. Посещението е безплатно. В центъра може да се види макет на Светилището с прилежащите му сгради.

От разкопките на мястото е станало ясно, че когато Тит Флавий, тракиец по произход, се завърнал от 30-годишна вярна служба при римския император, бил възнаграден за верността си със земя. На нея той решил да построи вила и храм на Афродита в чест на вярната си съпруга Клавдия Монтана, която го чакала през целия дълъг период на службата му. Още в нощта след започване на строежа на сън му се явила изумително красива нимфа, която му обещавала цялата любов на земята, ако напусне жена си и ѝ се отдаде. Той обаче отказал на нимфата и продължил строежа. Сънят се повтарял всяка нощ до завършване на храма. В деня на откриването му нимфата се появила наяве и отново отправила предложението си към Тит Флавий пред всички присъстващи на откриването. В момента, в който той отново ѝ отказал, тя се вкаменила и силуета ѝ останал вовеки върху централния камък над главния извор на светилището.  

Централна част на Светилището с камъка на вкаменената Нимфа

Страничният басейн

Светилището е изградено върху карстов извор. Централната му част е извита в полукръг със стена висока около 2 метра. Над Стената е разположен камъкът на вкаменената нимфа. В основите на средата на стената има малък басейн под арка, от чиито стени извира вода и се спуска надолу и настрани по каменни канали. По тях водата достига до два периферни басейна в страничните сгради на светилището. При тях може да се видят запазени керамични тръби, които са формирали водоснабдителната система на комплекса.

Надписът на арката

На арката над централния басейн все още може ясно да се различи надписа на старогръцки, издялан при създаването на храма. Той гласи „На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита.“

На около 20-30 метра встрани от светилището се намира вилата на Тит Флавий. Интересен е начинът, по който е доказано, че това е именно неговата вила, а не прилежаща постройка към светилището. При разкопките са открити запазени части от мраморните плочи и мозайки, с които са били украсени подовете, стените и колоните на къщата. Открита била още обувка с шип. Шипът говори, че тя е била носена от конник. Тъй като в онези времена на кон са се придвижвали единствено висшепоставените членове на обществото, може да се заключи, че това е обувката именно на Флавий. 

Част от вилата на Тит Флавий и Клавдия Монтана

В непосредствена близост до Светилището е изграден голям дървен навес с маси и пейки, които правят мястото подходящо за почивка и пикник. Макар и приветливостта на местността, озвучавана от песента на пролетните птички и крякането на жабите от реката, ние решихме да продължим към Хасково.

2. Хасково и Монумент "Света Богородица"

Транзитното ни преминаване през Хасково ни остави доста приятни впечатления от града. Чисти, подредени и асфалтирани улици, усмихнати хора, обновени сгради и свежо настроение. Дори за миг се замислихме, че не сме в България. За съжаление обаче се свечеряваше и нямахме време за разходка. Хасково обаче се оказа град, който със сигурност бихме посетили за по-дълго следващия път. Този път единствено поспряхме за секунда в пешеходната зона под монумента "Света Богородица".

Монумент на Богородица в Хасково

Монументът на Св. Богородица се издига на Младежкия хълм. Статуята е с височина 14 метра и тежи 80 тона. Изработена е от полимер-бетон и е поставена на 17-метров фундамент, във вътрешността на който има параклис. С размерите си през 2004 г. монументът влиза в Книгата на рекордите на Гинес като най-голямата статуя на Богородица с Младенеца.

След бързата ни отбивка в Хасково, продължихме към малкото градче Маджарово, а пътьом се отбихме през култовия комплекс Кромлех и Римския път Виа Сингидунум в с. Долни Главанак.

Към Част 2. Кромлех и Римския път в с. Долни Главанак