вторник, 2 декември 2014 г.

Крепостта Урвич и Урвичкия манастир

Почти няма човек от София, който да не е пътувал по пътя за Самоков. Но малцина са тези, които отбиват при Паметника на Трудовака и хващат пътеката към Средновековната крепост Урвич и Урвичкия манастир. Тези забележителности се намират само на 20 км. от центъра на София и са перфектна дестинация за еднодневна лежерна разходка извън града. 




Всъщност това бе маршрутът, по който се проведе "Първият търкалъмен поход" - спонтанно родила се идея от читателите на блога за организирано посещение на забележителности в почивните дни. 


Приближете картата, за да видите местоположението на обектите. Координатите са ориентировъчни.

Целият маршрут, който направихме на 2 ноември 2014 г. бе: Средновековната крепост Урвич - Урвичкия манастир "Св. Николай Летни Чудотворец" - с. Пасарел - лобното място на летеца кап. Димитър Списаревски, загинал през Втората световна война. И както традицията повелява при организираните преходи сред природата - завършихме с вкусна шкембе чорба в кръчмата в Пасарел.

При похода ни участниците бяха разделени на 2 групи:
- Първата (по-лежерна) група тръгна от бензиностанцията при караулката на кръстовището между Околовръстния път и Самоковско шосе. С коли стигнахме до Паметника на Трудовака, който се намира приблизително на 10 км. от изходната ни точка. Алтернативно може да хванете автобус № 3 от автостанция Гео Милев и да слезете на спирка "Манастир Св. Никола", която е точно при паметника.
- Втората (по-планинарска и активна) група тръгна с автобус № 5 от автостанция Гео Милев до с. Долни Лозен. Оттам премина по маршрута на Екопътека Лозенска планина, прехвърли връх Половрак и се засякохме в полетата над с. Пасарел. 

В първата група участвахме 7 възрастни и две деца - на 2 год. и на 3 год. Децата успяха да изминат целия маршрут от Паметника на Трудовака до крепостта и манастира на собствен ход. С други думи казано - разходката до крепостта Урвич е подходяща дори и за най-малките. Проверено е!


1. Паметника на Трудовака


Паметникът на Трудовака се намира от лявата страна на пътя на около 5 км. след село Кокаляне по път за Самоков. Координатите са N 42.554627 E 23.428682 (42°33'16"N 23°25'43"E). Ако пътувате от София трябва да бъдете с повишено внимание при достигането на паметника, тъй като мястото се намира на завой без никаква видимост към отсрещното движение. При паметника има голям паркинг, при който може да оставите колите, за да тръгнете към крепостта и манастира.


Паметник на Трудовака
Паметникът е издигнат в чест на войниците от Строителни войски, павирали трасето на пътя в края на 50те години. Самият път е изграден между 1900 - 1912 год. по немски проект и е първото автомобилно трасе в България. Наречено е царско, тъй като основната му цел е била Фердинанд да стига от София до Чамкория (дн. Боровец). 

От лявата страна на паметника тръгва стръмна павирана пътечка, която е дълга около стотина метра и слиза при р. Искър. Оттук започва пътят за крепостта и манастира. Преминава се по бетонно мостче с един парапет и след малко се излиза на по-широка алея.

Когато тръгнете по алеята, първото нещо, което ще ви направи силно впечатление, са амфитеатрали стъпала в гората отляво на алеята, които, покрити от зелени мъхове, бръшлян и храсти, прикриват някогашен театър. 

Театърът по път за крепостта Урвич
В последствие така и не можах да намеря информация какъв е бил този театър и дали е от времето на крепостта или от по-ново време. Според мен поради липсата на овална форма, както е при античните театри, по-скоро е било част от хиподрум. Докато минавах покрай него си представях битки с коне и копия.

Логично е срещу местата в театъра да има сцена. Това би опровергало теорията ми за хиподрум. Затова излязохме от пътеката и се заровихме в храстите от дясната част. И да, наистина - по-дълбоко в гората има руини от някакъв стар зид, приличащ на ръба на сцената, а на още по-заден план нещо като руини от кула. За съжаление на този етап всичко си остава загадка.

Крепостната стена на Урвич
По-нататък пътеката продължава все така равна. След около 10 минути се достига до разклона за манастира, който е вдясно. Ние продължихме направо към крепостта. Още малко по-нататък пътеката прави почти обратен завой и нагоре започва малко по-стръмната част, която е около 1/3 от целия маршрут. В тази част зад гъстата растителност се виждат крепостните стени и кулите на крепостта.
От паркинга до крепостта с бърз ход може да стигнете за 20-тина минути, а с две невръстни деца, които се спират при всяка тревичка и бубулечка - за около час.

2. Средновековна крепост Урвич

Крепостта Урвич е част от първия отбранителен пръстен от крепости и твърдини около Средновековен Средец. Тя е била построена около ІХ-Х век, но най-често се споменава в летописите от времето на Цар Иван Шишман, когато няколко поредни години брани Средец от османското завоевание. Тя е била управлявана от Цар Иван Асен V, известен още като цар Ясен (иваншишмановия брат). 

Интересно ми беше да разбера, че панорамната пътека на Витоша, а именно онази, която върви от Бояна, през Драгалевци, Симеоново, Бистрица и стига до Панчарево и Кокаляне, е изградена от въпросния цар Ясен, за да достига до крепостта Батил, която е някъде над днешна Бояна. По онова време панорамната пътека се казвала "Цар Ясенов път". 

В тази връзка по време на прехода подхванахме темата за произхода на имената в околността. Например с. Кокаляне води името си от битката на Цар Ясен в полето на територията на днешния яз. Искър, когато през 1371 г. османците били отблъснати зад Траянови врата. Макар и с победа, българите дали много жертви, включително тук загинал и самия цар Ясен. Цялото поле било осеяно с кокали. Оттук дошло името на Кокаляне. После преминахме на името на Панчарево. Най-близката ни асоциация естествено бе за паница, а обяснението - тъй като се намира в котловината между планините, която е дълбока като паница. А името на Пасарел идвало от френското Passarelle, което означава проход. Последните две са си наши догадки, които може и да не са верни, но пък са любопитни.


Отбранителна кула на крепостта Урвич
Да се върна на крепостта. Площта й е около 18 дка и е имала не само фортификационна функция, но е била и малък средновековен град със своите външни и вътрешни крепостни стени, цитадела и крепостна църква. Външните крепостни стени са построени в най-стръмните части на рида Средобърдие. Там, където теренът не е бил достатъчно стръмен и съответно - лесно превземаем са били построени кули-бойници за отбрана. Останките от една от тях са видими и днес отляво на пътеката малко преди крепостта. 

Ридът Средобърдие се намира в един от меандрите на р. Искър. През Средновековието със система от шлепове и канали водата е отклонявана така, че крепостта да бъде обградена отвсякъде с вода и да бъде непревземаема. Тъй като се намира в проход, тази система го е преграждала напълно и съответно пътя до Средец също е бил блокиран.

Последните разкопки на Урвич са правени през 2011 г., а сега са консервирани и чакат следващото финансиране. Открити са няколко жилищни и стопански постройки, както и крепостната църква Св. Илия, която се намира на върха на хълма.


В началото на есента руините на крепостта Урвич са консервирани
В началото на есента руините на крепостта Урвич са консервирани
Крепостта Урвич е част от Урвичкия крепостно-манастирски комплекс, към който спадат още църквата Св. Илия, Урвичкия манастир Св. Николай Летни Чудотворец и Кокалянския манастир Св. Архангел Михаил, който се намира точно от другата страна на шосето (тръгва се от сп. Дяволски мост). Комплексът е част от Софийската мала Света Гора - система от църкви и манастири в полите на планините, които обграждат Софийското поле.

Църквата Св. Илия е единствената разкрита църква от комлекса, която се намира в пределите на крепостта. Според проучванията тя е била основния храм на с. Панчарево до превземането на крепостта от турците. При разкопките от нея са открити запазени стенописи, раздробени на малки парчета. По-късно те са сглобени и изложени в Националния исторически музей. Стенописите датират от началото на ХІV век и са изрисувани в същия стил като тези в Боянската църква.


Църква Св. Илия в Урвичката крепост
До крепостта се намира частната вила "Урвич", която се вижда от шосето, но не се вижда, когато се доближиш до портите й, зад които се чува зловещ лай на кучета. Как е възможно да има частна вила на територията на местност, обявена за паметник на културата... никой обикновен човек не може да даде отговор.

Частната вила Урвич

След като разгледахме останките от крепостта и дори се разходихме по тясната и почти непроходима пътечка, тръгваща над църквата, дойде време да посетим и Урвичкия манастир Св. Николай Летни Чудотворец, който е част от Урвичкия крепостно-манастирски комплекс.


3. Урвички манастир Св. Николай Летни Чудотворец

До Урвичкия манастир се стига по същата пътека, която върви до крепостта, но от нея трябва да се отделите вдясно и да походите още 10-тина минути. Пътеката е широка и не много стръмна. В двора на манастира има пейки за отдих, а в най-задната му част - навес с маси, под който спокойно могат да се съберат около 50 човека.


Църквата в Урвичкия манастир Св. Николай Летни Чудотворец
Църквата в Урвичкия манастир Св. Николай Летни Чудотворец

Урвичкия манастир е един от 14-те свети обители на Софийската мала Света Гора. Не е известно кога точно е бил построен, вероятно през ХІ - ХІІ век. При превземането на крепостта е напълно разрушен. Възстановяван е на два пъти през ХХ век, като църквата е изградена върху старите основи през 1996г. с доброволния труд на жителите на Панчарево и дарения на Атанас Господинов, за което свидетелства надписа от лявата страна на входа в църквата.

След като запалихме свещички, полюбувахме се на природата на Лозенската планина и хапнахме под навеса, част от групата ни продължи за втората част на Търкалъмения поход към с. Долни Пасарел и Лобното място на кап. Димитър Списаревски!

Приятна разходка!


2 коментара:

  1. Страхотна публикация! Мястото, което описвате наистина е хубаво и не бях чувала за него! Желая ви много такива пътувания и споделяйте с нас! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Някои от фактите не ги знаех :)
    Включително това за намерените парчета от стенописи в църквата в Урвич. Пишеш, че били изложени в НИМ и това ме навежда на разсъждения, че доста такива находки се пращат в национални и регионални музеи и на практика потъват и преносно, и буквално (в складовете). Или не можеш да им обърнеш нужното внимание заради доста по-ценни предмети в музея, или пак поради това, че в сравнение с други предмети не са чак толкова интересни, събират прах някъде в складовете и почти никога не можеш да ги видиш. Това централизиране понякога ми идва в повече и колко ще е хубаво, ако част от тези експонати има къде да се покажат на местно ниво - в района, където са намерени. Трябва да има и съответните нива на сигурност, но не мисля, че би било кой знае какъв проблем. Представи си да имаше и едно музейче до паметника на Трудовака или направо на Урвич - с находки само от крепостта и района около нея? Щеше да е доста по-интересно, отколкото да гледаме само останки. Доста хора не я посещават, вероятно защото е само камъни...

    ОтговорИзтриване