Долни Пасарел и лобното място на кап. Димитър Списаревски

Кап. Списаревски е летец-изтребител. Загива на 20 декември 1943 г. в първия си боен полет по време на Втората световна война, когато  сваля американски бомбандировач Б-24. Останките от самолета му са намерени малко над с. Долни Пасарел, където днес е лобното му място.

Лобното място на кап. Списаревски се намира на единия край на Екопътека Лозенска планина. Посетихме го в началото на ноември като част от Първия търкалъмен поход. Преди да стигнем до него се разходихме до крепостта Урвич и Урвичкия манастир Св. Николай Летни Чудотворец. 

Изходна точка за паметника на Списаревски над Долни Пасарел е центъра на селото, където оставихме колите. До него може да се стигне и с автобус 3 от автостанция Гео Милев в София. Търгва се нагоре по улица "Кап. Д. Списаревски", която започва точно срещу кръчмата, а по-нагоре преминава покрай гробищата и единствената за селото църква, която се намира на територията им. Скоро асфалтът приключва, отдясно се вижда конна база и точно след това пътят се разделя на две. Трябва да хванете левия черен път. Той е равен и широк, но в мокро време е доста кален.

Пътят към Лобното мяст на кап. Д. Списаревски

Малко след завоя от снимката пътят прави десен завой и от него тръгва пътечка право нагоре по хълма. Решихме да се изкатерим и да видим гледката отвисоко. Тя определено си заслужаваше. Виждаше се яз. Пасарел, а на заден фон - Витоша, побеляла от първия октомврийски сняг.

яз. Пасарел и Витоша от вр. Гола могила

Тръгвайки от Долни Пасарел се бяхме чули с другата част от компанията, които бяха тръгнали от с. Долни Лозен през вр. Половрак и трябваше да се засечем на паметника на Списаревски. Върхът е място с прекрасна гледка не само към Витоша, но и към цялата Лозенска планина... естествено и към нашите приятели, които в последствие се оказа, че са объркали пътя, а ние го объркахме след тях.

Някъде над вилна зона Долни Пасарел

Ако решите и вие да изкачите вр. Гола могила и да се полюбувате на гледката към Рила, Витоша, Плана и Лозенската планина, то най-добре се спуснете обратно по същата пътека, по която сте се качили, за да не се провирате през тръни и шубраци като нас.

След това малко отклонение черният път достига до вилна зона Долни Пасарел, която се намира точно над язовира. Трябва да вървите по централната й алея. В края на махалата пътят отново се разделя на две - наляво и направо. Продължавате направо, колкото и да е кално. Отляво трябва да ви остане една огромна поляна. Може да минете през нея, ако калта е наистина непроходима. Съвет личен опит! Може би е полезно да спомена, че левият път води до самия язовир. 

Оттук нататък започва наистина голямо плуване в кал, ако решите да тръгнете в мокро време. По пътя дори има едно блатце с папури. С цената на малко тръни по якетата успяхме да прескочим водните препятствия и да излезем до големия портал с надпис "Екопътека Лозенска планина" - същият на вид, както при началото на пътеката откъм Долни Лозен, но в доста по-окаяно състояние. Малко след това екопътеката е препречена от паднали дървета - общо взето в тази част на планината ситуацията е доста по-неподдържана спрямо откъм Лозен. На около 250 м. след портала, по поречието на реката се стига до Лобното място на кап. Д. Списаревски.

Порталът към лобното място на кап. Димитър Списаревски

Мястото е направено и поддържано от местните жители на с. Пасарел. Има изграден заслон от ловджийски тип, в който са поставени снимки и информационни материали за въздушната битка, разрушенията в София по време на Втората световна война и имената на храбро загиналите български военни. Поставен е паметен кръст и плоча на кап. Димитър Списаревски и е изграден мини параклис, в който хората палят свещи.

Паметната плоча на кап. Димитър Списаревски

Няма да разказвам подробно за това кой е Списаревски и каква е била неговата роля в тази битка, защото все пак целта ми е вие сами да посетите лобното му място и да научите всичко това. Мястото не само информира, обогатява и създава усещане за почит, но и кара пътниците да се замислят дълбоко над близкото минало, което ни е малко известно. Обогатени от историята, която то носи, смирени и замислени над миналото потеглихме обратно към Долни Пасарел.

Няколко дни по-късно след като вече бях добре запозната с това кой е Списаревски и какъв подвиг е извършил, съвсем случайно се загледах в един от хилядите надписи по кооперациите в София, който гласи "Тук живя ...". И така, открих мястото, на което летецът-изтребител е живял преди гибелта си. Сигурна съм, че и вие също като мен сте минавали хиляди пъти покрай тази сграда, но не сте обръщали внимание. Разходете се отново по ул. Хан Аспарух.

Приятна разходка!

ПП: Със специални благодарности на Тишо за споделените снимки :)