понеделник, 3 ноември 2014 г.

Еднодневна разходка до Рилския манастир. Част 1: Стобски пирамиди

Рилският манастир е едно от местата в България, на което отидете ли веднъж - все някога се връщате - заради историята, заради вярата, заради природата, защото минавате пътьом за/от морето, за да заведете някого или просто защото този уикенд ви се хапват мекици. Това е едно неизчерпаемо място от история и забележителности, което никога няма да ви омръзне.

Аз отдавна съм спряла да броя колко пъти сам била на Рилския манастир. Спомням си само, че това беше мястото, на което нагледно научих значението на думата калдъръм - в първи или втори клас, на екскурзия с класа. Класната раздаваше ментови бонбони на децата, които най-добре са усвоили новонаученото при посещението - какво е магерница, какво е калдъръм, кой е Св.Иван Рилски, за какво е Хрельовата кула, как е направен Рафаиловия кръст, какво се е случило с майстор Рафаил...Аз не бях от децата с бонбоните, но със сигурност от тогава до днес съм имала поне още 10 пъти шанс да си преповторя урока.

За да се развива, човек трябва да разширява знанията си. Затова при поредния повод за еднодневна разходка до Рилския манастир, имах нужда да получа нови знания, поради което освен манастира, в програмата включих Стобските пирамиди и пещерата на Св. Иван Рилски.



В края на деня всички посетени забележителности бяха Стобските пирамиди - Рилския манастир - Църква "Св. Апостол и евангелист Лука" - пещерата на Св. Иван Рилски.

Изходна посока: София - Благоевград



1. Стобските пирамиди


Стобските пирамиди се намират в землището на с. Стоб, на около 100 км. от София, по пътя за Рилския манастир. До началото на пътеката има указателни табели, но ако случайно не ги видите, трябва да гоните горната част на селото в посока църквата.


Мястото на старата църква Св. Прокопий в с. Стоб
А църквата... тя се вижда от далече. Едно време е била на върха на селото, в местността Църквището, т.е. малко по-нагоре от мястото, на което днес започва пътеката за пирамидите. Построена била през 1393 г. Няколко години по-късно била разрушена от турците, които недоволствали, че се намира точно над къщите им и събира българите на хоро и веселие при всеки празник - кръщене или сватба. Патрон на църквата и тогава, и днес е Св. Прокопий. Днес на мястото на старата църква са останали само няколко камъка, а камъкът, на който е изписана годината на основаването й, е зазидан в новата църква. Днес действащата църква отново се намира в края на селото, но малко по-надолу спрямо първоначалното й място - точно в началото на пътеката за Стобските пирамиди.


Камбанарията на днешната църква
За да се изгради нова черква, е било необходимо разрешението на султана. Затова трима стобци отишли до Цариград и измолили разрешението. Веднага започнало изграждането на днешната църква, като камъните на старата били пренесени един по един. Била готова и осветена през 1860 г. Сегашната черква е еднокорабна, с частично изрисуван иконостас и частична дърворезба по царските двери и венчилката. По цокълните табли има декоративна живопис с високи художествени качества. Иконите датират от 18в. и 19в. Интересен е фактът, че първото дете, което е кръстено в нея, станало столетник. Също така, местните твърдят, че 90% от хората, които се венчаят тук, имат дълго семейно щастие и им се сбъдват всички желания. Това е единствената църква в България, която е кръстена на Св. Прокопий - защитник на младоженците.

След като прочитаме тези интересни факти от табелите по пътеката, продължаваме нагоре към пирамидите. Разходката до първата група пирамиди трае около 30 минути, а след това продължава толкова, колкото съумеете да се насладите поне малко на величествените гледки.


Село Стоб и пътеката, която води до Стобските пирамиди

Стобските пирамиди представляват скално-земни образувания в ръждиво-кафяв, червеникав, оранжев и тъмно жълт цвят. Повечето от тях са пирамидални, но тук-таме се виждат и такива с конусовидни форми с височина около 30-40 метра. На върха на някои има каменни шапки от големи скални блокове. Пирамидите са изваяни от времето, вятъра и дъжда. Формата им се променя. Някои от шапките падат и образуват нови пирамиди. 

Стобските пирамиди

Пирамидите са разделени на няколко групи според местоположението им. От народа са наречени с разнообразни имена - Кулите, Чуките, Самодивски комини, Невястата и др. Най-известна е група Сватовете.

Преданието разказва, че някога сватовете от с. Колибите взели мома от съседното село Стоб. По онова време обичая бил младите да се женят без да се познават и затова девойката била забулена. Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид духнал вятър, повдигнал булото и кумът видял лицето й. Тя била толкова красива, че той понечил да я целуне. Ужасени от греха на кума, сватовете се вкаменили и останали така красиви и величествени, със своите каменни шапки. 


Стобските пирамиди

Друго предание разказва за невъзможната любов между българска девойка и турски момък поради различията в религиите. Отчаяна, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли "Невястата". 

Колкото по-нагоре по пътеката се качвате, толкова по-величествени стават гледките,  но едновременно с това толкова по-стръмна и опасна става пътеката. На места тя е с широчина по-малко от метър, а от двете й страни са отвесните наклони към пирамидите. Природата е копала по планинските хълмове с безпощаден творчески размах и е сътворила красота, която едва ли може да се види на много места по света.


Колкото и да не ни се иска, дойде време да напуснем това магическо място и да продължим с планирания маршрут.

Към Част 2: Рилски манастир.


Няма коментари:

Публикуване на коментар