Източни Родопи. Част 4: с.Бориславци - Глухите камъни

Третият ден от пътешествието ни в Източни Родопи започна призори. Бяхме планирали богата програма: 
- да тръгнем през с. Бориславци, където да посетим таханджийницата и местния исторически музей "Христо Чолаков"; 
- после да продължим към тракийския култово-погребален комплекс "Глухи камъни", 
- след него да видим античната вила Армира и тракийската куполна гробница "Голяма могила" край с. Свирачи; 
- крепостта Лютица и Атеренския мост край Ивайловград 
- и да завършим деня с издирване на дивите коне Тарпани в землището на с. Сбор.
Прекалено оптимистична програма, която естествено не можахме да изпълним на 100%. Ето и маршрутът, по който минахме:

1. Село Бориславци

Когато детайлизирахме програмата по пътеводителя на Източни Родопи, който ни дадоха от Природозащитния център, местните ни посъветваха на път към Глухите камъни и вила Армира да се отбием и през съседното село Бориславци. Казаха ни, че има таханджийница и исторически музей, който представя района, и си струва да ги посетим. Със сигурност тези две никъде неотбелязани по картата места ни станаха любопитни - първо, защото покрай модата за здравословно хранене вече бяхме изяли няколко буркана тахан и ни беше интересно да разберем как се произвежда, и второ - защото какво по-хубаво от това да се запознаеш с местната история от местния исторически музей. В интернет дори прочетохме, че представя историята на бежанците от Мала Азия и Беломорска Тракия, че в него се съхраняват много от предметите на бита и културата на местното население, че има снимки на археологически забележителности от района, а също и че има колекция от скъпоценни и полускъпоценни камъни от този край. Любопитно, нали?

Първо спряхме в музея, който е на самия главен път към центъра на с. Бориславци. Отбелязан е с дървена табела и няма начин да го подминете. За съжаление обаче този музей се оказа много далеч от моите разбирания. Очакванията ми към локален исторически музей със сигурност не са много високи - може би една керпичена къща с гредоред и специфична миризма на онова "старо" време, лека хладина, черно-бели снимки под прашни витрини, малко народни костюми от района, както и предмети на бита, а на вратата - една местна леля-уредничка, която събира по 2 лв. за билетче и на две - на три ти разказва какво има тук. Историческият музей "Христо Чолаков" обаче разби тази моя традиционна представа за местен исторически музей.

Експозициите са подредени в 3 стари плевни с пръстена настилка и ламаринени покриви, през които се усещаше ледения порив на пролетния вятър. Първата плевня, която представя историята на района, всъщност беше сбирка на всякакви предмети от близкото минало, които лесно биха могли да бъдат намерени на пазара на пл. Ал. Невски в София - пишещи машини от време оно, различни модели ВЕФ-оподобни радия, стари телевизори с лампа тип Опера, руски чайници (като онези, които бабите ни имат), китари тип Кремона, стан, военна каска, бюстове и бронзови отливки на героите-пълководци от Соца, надгробни плочи от преди Освобождението, книги, часовници, кафемелачки и каквото още може да се сетите. А по стените - окачени снимки с текстове на забележителностите от района и българските царе от Първото и Второто българско царство. Лесно може да си представите какво представляват втората и третата плевня, които съответно представят археологията и минералите. Има и други странни кътчета, като например църковно - с икони и свещници, витрина със стари български банкноти с различни купюри, събрани в пачки. За този "исторически" музей отделихме прекалено много време, може би около час, и внимателно изслушахме беседата на създателя му Христо Чолаков, родом от Бориславци, но адвокат от Софийската адвокатска колегия. Заплащането в музея е по желание, под формата на дарение - кой колкото прецени.

След музея местните ни упътиха към таханджийницата, за която се върнахме малко по пътя към Маджарово. Подобно на музея, и тя не се оказа нещо впечатляващо и полезно - нито можахме да видим как се прави тахан, нито ни беше обяснено. Тя се намира в двора на една съвсем обикновена селска къща, с едни съвсем обикновени хора, които отглеждат сусам за себе си и помежду другото произвеждат тахан и мед, които евентуално продават. Помолихме тези хорица да ни разкажат за занаята им, а те ни сложиха в ръцете лист хартия в папка джоб и ни казаха: ето тук може да си прочетете. Тъй като не се почувствахме желани гости, бързо се упътихме към Глухите камъни.

2. Тракийския култово-погребален комплекс "Глухи камъни"

Отбивката за Глухите камъни се намира по пътя между Любимец и Ивайловград. Идвайки от посока Ивайловград първоначално я пропуснахме, защото се намира вляво след завой, а табелата е ориентирана по-скоро за идващите от Любимец. Ето координатите: 41.732360, 25.970199. С кола може да се навлезе малко навътре от пътя и да се паркира на големите поляни. С по-високопроходим автомобил може да се стигне почти до комплекса, но най-добре заложете на пешеходната разходка. Пътят е лек и приятен, минава се някъде за около 40 мин.

Глухите камъни е един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източни Родопи. Възникнал е през ранно-желязната епоха (ХІІ - VІ в пр. Хр.) и е бил използван през Античността и през Средновековието. Частите му са разположени върху четири скални масива, които са отделени един от друг с проломи.

Тракийския култово-погребален комплекс "Глухи камъни"

Първоначално се преминава между два от масивите с височина около 40 м. В тях са издълбани скални ниши. Според някои археолози тези ниши са служели за урни за полагане на праха на починалите представители на по-нисшето общество, а според други - пресъздават съзвездия, с които траките осъществявали връзката с космоса. Къде е истината никой не знае, но този тип ниши се срещат на много места в Източни Родопи. А общият им брой в комплекса Глухи камъни е около 200.

Скални ниши при Глухите камънии

После по стръмна горска пътека се продължава към централната част, в която се намира изсечена в скалите гробница на виден представител на тракийската аристокрация. Вляво от нея има втора, недовършена гробница, а вдясно - издялана в скалата стълба, която води към към върха на скалата. Според учените по тази стълба са минавали религиозните шествия на жреците, преди да извършват своите свещенодействия. На върха на скалата е издълбан голям правоъгълен басейн, който вероятно е служел за водохранилище. 

Двете гробници и стълбите към върха на скалата

От върха на скалата се открива невероятна панорамна гледка към язовир Ивайловград.

язовир Ивайловград

Целият комплекс е бил опасан с крепостна стена от ломени камъни без спойка. По време на Античността това място е било дотолкова важно и свещено, че по-късно, след навлизането на Християнството по тези земи, тук е била изградена раннохристиянска църква, чиито руини са открити върху основите на тракийско светилище на най-високото място на билото. 

След като сте се потопили в света на траките и с интерес сте пребродили всяко кътче от комплекса, вероятно ще е дошло време за почивка. Може да си направите чуден пикник на големите поляни в близост до пътя, където сте паркирали. Има масички и беседки, както и места за палене на огън. Но ако сте като нас - с оптимистичен и натоварен маршрут, ще продължите към вила Армира.

<< Към Част 3: Маджарово и кратерът на лешоядите

Източни Родопи. Част 3: Маджарово и кратерът на лешоядите

След половингодишно прекъсване, дойде време да се върна към недоразказаната история за едно незабравимо пътешествие в Източни Родопи. През април в Част 1 и Част 2 ви разказах за пътя ни до с. Маджарово и спонтанните ни отбивки по кафявите табели, които ни отведоха към места, за които не подозирахме. А в тази част ще ви разкажа за това как превърнах една дълго чакана и планирана дестинация в реалност.

1. Природозащитен център в гр. Маджарово. Наблюдение на лешояди и други грабливи и пойни птички. (41.643496,25.872229)

След като посрещнахме пролетния залез на римсия път Виа Сингидунум, дойде ред да се отправим към Природозащитния център при гр. Маджарово. Той се намира при моста на р. Арда непосредствено преди града. В него всеки посетител може да получи интересна информация за историята на района, опазването на биоразнообразието, природата и птиците. Разполага с механа, хотелска част, информационна зала и аниматор. За гости на хотела беседите и наблюдаването на птиците с бинокъл са безплатни.

Природозащитен център Източни Родопи, гр. Маджарово

В Природозащитния център бяхме резервирали три нощувки. Персоналът ни очакваше и ни посрещна с усмивка и добро настроение. Бяхме едни от първите гости след зимния сезон и макар центърът да не бе съвсем подготвен за активния туристически сезон, служителите се постараха да създадат уют и да се чувстваме като у дома си. Вкусната вечеря пред камината и приятната обстановка провокира разговори с местните, които ни разказаха подробно къде какво може да се види в района и ни помогнаха да планираме по-детайлно програмата. Беше решено! – На следващият ден оставаме в Маджарово, за да се потопим в света на лешоядите.

На сутринта след вкусна палачинкова закуска посетихме информационната зала. Тук научихме, че историята на Маджарово започва преди милиони години, когато днешното поречие на р. Арда е било дъно на море. След оттеглянето на водата се е формирал кратер на вулкан. При изстиването на лавата, в кратера на вулкана се образува плато. На него днес е разположено китното градче, а стените на вулкана оформят скални пирамиди, които сега приютяват гнездата на белоглаивия и египетския лешояд.

За наблюдаване на лешоядите и другите птици в района е добре да си отделите минимум половин ден. Имайте предвид, че птиците са най-активни рано сутрин и се крият по обяд. Беседата в залата на Природозащитния център може да продължи от 30 минути до около час според това колко сте любопитни. Тук ще видите макет от птичи поглед на района около Маджарово, ще научите кои са защитените местности, кои са видовете лешояди, които кръжат в небето над Източни Родопи, с какво се хранят, как се размножават и опазват. По-нататък ще получите бинокъл и от вас зависи колко далеч в наблюденията си ще стигнете. Ние отделихме около 4 часа, за които освен белоглав лешояд, видяхме бял и черен щъркел, керкенез, обикновен мишелов, каменарче, корморани, синигери, дърволазка и още няколко други птички, които не запомнихме.

Пясъчен плаж край Маджарово

Най-хубавото от всичко е, че докато се любувате на птичките, ще се любувате и на чудесната природа по поречието на река Арда. Пясъчният плаж край Маджарово беше една красива и приятна изненада за нас в първото истински топло време за годината. Пясъкът е съвсем фин, а по него на места има посипани малки, сини речни камъни, каквито не бяхме виждали никъде другаде досега.

Пясъчен плаж край Маджарово

Красотата на това място привлича много хора да разпъват палатки тук, но внимавайте! Често се случва нощем или рано сутрин да изпуснат язовир Кърджали, който се намира по-нагоре по течението на реката. Може да се събудите в плуваща палатка. Но дори и да не разпънете палатката тук, ще ви бъде приятно да прекарате един ден, излежавайки се на мекия пясък, под слънцето, с поглед вперен към птиците в небето!

2. Меандърът на р. Арда край Маджарово.

По-надолу по течението на реката се намира най-известното място в Източни Родопи - меандърът на р.Арда, който не без основание е обект на засилен интерес от фотографи и природолюбители. Това място не може да се опише с думи, а само най-добрите имат уменията да го претворят през обектива. Е, аз, използвайки телефона ми за снимки, далеч не мога да се класирам с красива фотография на меандъра, но все пак с функцията за панорамна снимка успях да го щракна.

Меандърът на р. Арда край Маджарово

На около 200 м. след меандъра нагоре по пътя към с. Бориславци ще откриете масата, на която Флинтстоун си хапва бронтобургера. Ако вече сте изгладняли и ако слънцето не пече тягосно, това е едно отлично място за обяд с поглед към красотата на поречието. Само внимавайте някой лешояд да не отмъкне пържолите ви ;)

Масата на Флинтстоун

Към Част 4: с. Бориславци и Глухите камъни >>

Завръщане на Търкала и калдъръми с бебе

Изминаха малко повече от 7 месеца от публикуването на последния ми разказ в Търкала и калдъръми. А с него остана недовършена и историята за дългочаканото и незабравимото ми пътешествие в Източни Родопи.

За тези 7 месеца не малко пъти се будех с гузна съвест, че блогът е изоставен, а читателите чакат да открият следващите прекрасни кътчета на Родината. Но повярвайте, причината за този застой нито беше, че съм се отказала да пиша, нито че съм спряла да пътувам. Пътешествията са моя страст и неизменна част от моята природа, но се появи нов, много по-важен приоритет. И това е моята дъщеря Елица :)

Еличка се роди през август, в един кратък промеждутък от 2-3 по-студени дни на фона на ужасно топлото лято на 2015 г., през което ме спасяваше единствено хладината на Витоша. През първите 6-7 месеца на бременността си мислех, че когато изляза в болничен и после в майчинство, ще имам цялото време на света да опиша всичките пътешествия и приключения из малката ни красива държавица. Но уви, оказа се, че колкото и добро желание да имам, заседяването пред компютъра ми е абсолютно непосилно. За сметка на това събрах още повече места, с които се надявам някой ден да ви зарадвам. 

И най-важното!!! Реших да поставя нова насока на блога: Места за пътуване с деца. Зная, че често родителите се чудят накъде да изведат децата през уикенда. Търсят информация в нета, четат по форуми... Затова реших, че може би ще е полезно, ако Търкала и калдъръми се превърне в блог не само за маршрути, но и за удобни места за посещение с деца. Естествено, ще започна от местата, подходящи за деца от 0 до 2 год. :)

Първото ни приключение с Елица бе изкачването на вр. Половрак за навършването на първия й месец. Както писах миналата година в поста Екопътека Лозенска планина, изкачването на вр. Половрак е по широка и полегата пътека, която е подходяща за самоходни деца над 5 год. Е, вече е изпитано - подходяща е и за новородени бебенца на 1 месец, както и за всички останали бръмбъзъци, които могат да се носят в слинг или раница.

вр. Половрак, Лозенска планина

Следващия ден решихме да изкараме малко по-лежерно, но отново на открито. Затова се разходихме до Камбаните - едно място, на което ние самите не бяхме ходили от деца. Останахме много приятно изненадани и впечатлени от възстановяването на монумента и от парка около него, който е добре поддържан и предлага страхотно място за пикник. Единственият недостатък беше, че при Камбаните има стълби, които с бебешките колички (особено с близнаци) се преминават малко трудно, но мъжете се справиха отлично с носенето. Целият следобед прекарахме, излежавайки се на сянка под боровете, които се виждат на заден план на снимката - тихо, чисто и подредено място за пикник в града и далеч от голямата шумотевица и навалица.

На камбаните с бебешки колички

През следващите дни на лятото до края на ноември преоткрих Витоша. Не съм вярвала, че е подходяща за леки преходи с бебешка количка. Но от тази година повечето алеи са ремонтирани и  са като магистрала. По случай втория месец на Елица направихме кратка разходка със слинга по пътеката от Алеко до Голи връх. Много пъти съжалих, че не съм с количката.

Пътека между х. Алеко и вр. Голи връх

Друго много подходящо място за разходка с новородено бебе е от Дендрариума до Игликини поляни. Надморската височина не е много голяма, няма риск на бебето да му заглъхнат ушите при изкачването, да се чувства некомфортно от налягането или пък да настине от разликата в температурите. Всъщност Дендрариумът се превърна в ежедневното ни място за разходка с бебешка количка - и през седмицата, и през почивните дни.

Дендрариумът, Витоша

Дендрариумът, Витоша

Игликина поляна след Дендрариума и поляната при х. Момина скала над Златните мостове пък се превърнаха в местата, на които събирахме есенните лъчи до последно. Това са местата, на които слънцето залязва след като се е скрило в София.

Игликина поляна

Предимството на Игликина поляна е, че е равна и около нея има бетонна пътека, която дори става за тичане с бебешка количка за майките, които искат бързо да влязат във форма след раждането ;)

Поляната при х. Момина скала е на малко по-висока надморска височина и качих Елица там за навършването на третия й месец. 

Момина поляна при х. Момина скала

Това са нашите места на Витоша за лека разходка с бебе и като алтернатива на градските паркове. Естествено, имаме и други, но бъдете търпеливи!

Източни Родопи. Част 2: Кромлех и Римския път в с. Долни Главанак

В Част 1 на пътешествието из Източни Родопи ви разказах за две непланирани, спонтанни отбивки по кафявите табели на път от София към Маджарово. В Част 2 ще ви разкажа къде ни отведе пътят преди да пристигнем в Кратера на лешоядите.

Село Долни Главанак, колкото и да звучи безизвестно, крие две чудни забележителности от преди хиляди години - Култовия комплекс "Кромлех", който е единствен по рода си в България, и останките на Римския път Виа Сингидунум. До селото се стига по пътя от Хасково за Маджарово, без никакви отбивки, като единствената особеност е, че е по-добре да хванете пътя през с. Силен. Към Кромлех има табели, които започват още от с. Манастир или от с. Книжовник и общо взето няма начин да се объркате.

3. Култов комплекс Кромлех (41.684302, 25.807472)

Култовият компрекс Кромлех се намира около 1 км. преди с. Долни Главанак като идвате от Хасково и преминете през с. Силен. Вляво на пътя има отбивка с голям паркинг и къщичка на Информационен център към обекта, който някога е функционирал. Днес стоят само табелите към центъра, които, макар и доста избелели от слънцето, ще ви бъдат единствения източник на информация за обекта, ако предварително не сте се запознали с него.

За да стигнете до самия култов комплекс, трябва да оставите колата, да пресечете пътя и да поемете по чакълеста пътека, която вероятно някога е била в много добро състояние, но днес от нея са останали само бордюрите. Ние дори установихме, че ходенето по бордюр с пазене на равновесие е далеч по-лесно, отколкото стъпването по остатъците от чакъла и прескачането на всякакви неравности и храсти. Пригответе се за по-дълга разходка - около 20 минути. Първоначално пътеката тръгва леко нагоре, после прави ляв завой и продължително върви успоредно на шосето, а когато достигне до нещо като електростанция, поема рязко нагоре по стъпала. Стръмната част не е много и не е изморителна, но в подкрепа на по-ленивите туристи е изградена пейка за почивка. След изкачването се стига до полянка, където се намира култовия комплекс.

Кромлех

Терминът "Кромлех" се употребява за култово място, на което се провеждат ритуални действия. Най-известният в Европа е Стоунхендж. Единственият известен в България е Кромлехът в с. Долни Главанак. Той представлява съоръжение, изградено от вертикални каменни блокове. Те са поставени в кръг директно върху скалата без да са оформяни специални места за побиването им. Кръгът е с диаметър около 10 м. В центъра на кръга е т.нар. свещено пространство, на което са провеждани ритуали. Там са имали право да влизат само жреците. 

Кромлех

Българският Кромлех е открит през 1998 г. Археологическите проучвания са проведени през 1999 г. Тогава е установено, че той е изграден през Ранножелязната епоха (8 - 6 век пр. Хр.). На територията му са открити части от глинени съдове, късове мазилка и метални предмети - повечето от тях концентрирани главно около каменните блокове. Когато ние посетихме мястото, нечии любопитни ръчички бяха разместили повечето по-дребни камъни в основата на вертикалните, вероятно в търсене на още съкровища. 

Друго интересно за мястото е, че в близост до него са намерени и други подобни, но по-малки култови съоръжения, при които са открити находки от детски погребения. Според археолозите комплексът е използван за дълъг период от време, вероятно чак до Средновековието. 

След Кромлеха на залез слънце се упътихме към Римския път Виа Сингидунум.

4. Римски път Виа Сингидунум (41.687706, 25.831712)

Римският път при с. Долни Главанак се намира след селото по път за с. Бориславци. Т.е. ако тръгвате от Кромлех, влизате в селото и на първото кръстовище завивате наляво и веднага вдясно. Тръгва се по чисто нов асфалтиран път. Преминава се покрай малък водоем, после вдясно ви остават гробищата. Някъде там (при входа на гробищата) е и табелата за римския път, но тъй като при обновяването на шосето банкетът е оставен много малък, няма как да се отбие. Затова подминете гробищата. След тях има поляна, на която ясно се виждат бордюрите на Виа Сингидунум. 

Римски път Виа Сингидунум

Виа Сингидунум е свързвал Сердика (София) с Константинопол (Истанбул). Той е имал стратегическо значение още в Античността, но през Средновековието е изграден със солидна каменна настилка. Тъй като не отбихме при табелата за маркиране на забележителността, не мога да споделя друга интересна информация, но със сигурност мога да отбележа, че това е най-добре запазената част от римски път, на която съм стъпвала. А чувството да походиш на нещо толкова древно по залез слънце е наистина незаменимо :)

Посещението на Кромлех и Римския път ни отне около час и половина. След тях първият ден от пътешествието ни приключи с любезно настаняване и вкусна вечеря в Природозащитет център "Източни Родопи" в Маджарово, където нощувахме следващите 3 нощи.

Следва Част 3. Маджарово и Кратерът на лешоядите.

Източни Родопи. Част 1: Светилище на Нимфите и Афродита

В продължение на година, може би дори две, бях в постоянно изчакване и търпение да дойдат онези няколко последователни дни, които да ми стигнат за кратко пътешествие из Източни Родопи. И ето - дойде Великден - свят празник с четири почивни дни и около 20 забележителности в планината на Орфей, които непременно искам да видя. Естествено, трябва да избирам, да жертвам. От едната страна на везната тежаха Златоград заедно с Белинташ, Дяволския мост и други чудни места по пътя западно от Кърджали, а от другата страна на везната - Кратерът на лешоядите в Маджарово и цялата територия на планината, заключена между Хасково, Ивайловград и Кърджали. Моята везна винаги е сложна. Появи се и трета страна - скиорската, макар и през април, макар и не в Източни Родопи. На масата бе поставен изборът за едни заключителни ски на Чепеларе или Пампорово, съпроводени с посещение на резерват Червената скала над Бачково, Кръстова гора, Чудните мостове и Каньона на водопадите. Четири дни са крайно недостатъчни за всичко, което искам да видя, но и цял месец да имам - пак няма да успея. Затова натежа втората страна на везната.

Маршрутът беше грубо начертан и придобиваше по-ясни насоки, едва когато се озовахме в Маджарово. За четирите дни направихме едно юнашко търкаляне по калдаръмените пътища на Източни Родопи, в които видяхме следните забележителности:
1. Светилището на Нимфите и Афродита в с. Каснаково
2. Монументът на Света Богородица в Хасково
3. Култовия комплекс Кромлех в с. Долни Главанак
4. Римския път Виа Сингидунум в с. Долни Главанак
5. Природозащитния център в гр. Маджарово с наблюдение на лешояди и други грабливи и пойни птички
6. Меандрите на р. Арда
7. Тракийски скален култово-погребален комплекс Глухи камъни
8. Вила Армира в Ивайловград
9. Тракийска куполна гробница при Ивайловград
10. Един неуспешен опит за посещение на крепост Лютица и Атеренския мост
11. Друг неуспешен опит за издирване на дивите коне Тарпани в землището на с. Сбор
12. Мегалитен тракийски култов комплекс Кован Кая при с. Долно Черковище
13. Арх. комплекс Перперикон
14. Още един неуспешен опит за посещение на крепостта Моняк при яз. Кърджали
15. Тракийско светилище Татул
16. Природна забележителност Каменна сватба край Кърджали

И така, в първия ден от почивните дни покрай Великден, около обяд напуснахме София. Посоката: Хасково - Маджарово. Уговорката: когато слезем от магистралата отбиваме по кафявите табели, тъй като до Маджарово нямаме нищо планирано, а все ще изникне нещо. Така след 3 часа се озовахме в Светилището на Нимфите и Афродита.

1. Светилище на Нимфите и Афродита (42.0034467, 25.5026164)

Светилището на Нимфите и Афродита се намира на 3 км. от главния път от Пловдив за Хасково. Отбивката за него е точно преди с. Клокотница, когато идвате от Пловдив. Преминава се през село Каснаково и от центъра му се отбива вдясно. Продължава се обновен път, който постепенно се стеснява и стига до тесен бетонен мост. След моста пътят продължава още около 500 м. и се стига до паркинга в подножието на Светилището.

Надпис на стената при централния извор

Към светилището има изграден информационен център, където любезно ще ви разкажат историята му. Посещението е безплатно. В центъра може да се види макет на Светилището с прилежащите му сгради.

От разкопките на мястото е станало ясно, че когато Тит Флавий, тракиец по произход, се завърнал от 30-годишна вярна служба при римския император, бил възнаграден за верността си със земя. На нея той решил да построи вила и храм на Афродита в чест на вярната си съпруга Клавдия Монтана, която го чакала през целия дълъг период на службата му. Още в нощта след започване на строежа на сън му се явила изумително красива нимфа, която му обещавала цялата любов на земята, ако напусне жена си и ѝ се отдаде. Той обаче отказал на нимфата и продължил строежа. Сънят се повтарял всяка нощ до завършване на храма. В деня на откриването му нимфата се появила наяве и отново отправила предложението си към Тит Флавий пред всички присъстващи на откриването. В момента, в който той отново ѝ отказал, тя се вкаменила и силуета ѝ останал вовеки върху централния камък над главния извор на светилището.  

Централна част на Светилището с камъка на вкаменената Нимфа

Страничният басейн

Светилището е изградено върху карстов извор. Централната му част е извита в полукръг със стена висока около 2 метра. Над Стената е разположен камъкът на вкаменената нимфа. В основите на средата на стената има малък басейн под арка, от чиито стени извира вода и се спуска надолу и настрани по каменни канали. По тях водата достига до два периферни басейна в страничните сгради на светилището. При тях може да се видят запазени керамични тръби, които са формирали водоснабдителната система на комплекса.

Надписът на арката

На арката над централния басейн все още може ясно да се различи надписа на старогръцки, издялан при създаването на храма. Той гласи „На добър час! Тит Флавий Бейтюкент Есбенериос и неговата съпруга Клавдия Монтана направиха и посветиха извора на нимфите и Афродита.“

На около 20-30 метра встрани от светилището се намира вилата на Тит Флавий. Интересен е начинът, по който е доказано, че това е именно неговата вила, а не прилежаща постройка към светилището. При разкопките са открити запазени части от мраморните плочи и мозайки, с които са били украсени подовете, стените и колоните на къщата. Открита била още обувка с шип. Шипът говори, че тя е била носена от конник. Тъй като в онези времена на кон са се придвижвали единствено висшепоставените членове на обществото, може да се заключи, че това е обувката именно на Флавий. 

Част от вилата на Тит Флавий и Клавдия Монтана

В непосредствена близост до Светилището е изграден голям дървен навес с маси и пейки, които правят мястото подходящо за почивка и пикник. Макар и приветливостта на местността, озвучавана от песента на пролетните птички и крякането на жабите от реката, ние решихме да продължим към Хасково.

2. Хасково и Монумент "Света Богородица"

Транзитното ни преминаване през Хасково ни остави доста приятни впечатления от града. Чисти, подредени и асфалтирани улици, усмихнати хора, обновени сгради и свежо настроение. Дори за миг се замислихме, че не сме в България. За съжаление обаче се свечеряваше и нямахме време за разходка. Хасково обаче се оказа град, който със сигурност бихме посетили за по-дълго следващия път. Този път единствено поспряхме за секунда в пешеходната зона под монумента "Света Богородица".

Монумент на Богородица в Хасково

Монументът на Св. Богородица се издига на Младежкия хълм. Статуята е с височина 14 метра и тежи 80 тона. Изработена е от полимер-бетон и е поставена на 17-метров фундамент, във вътрешността на който има параклис. С размерите си през 2004 г. монументът влиза в Книгата на рекордите на Гинес като най-голямата статуя на Богородица с Младенеца.

След бързата ни отбивка в Хасково, продължихме към малкото градче Маджарово, а пътьом се отбихме през култовия комплекс Кромлех и Римския път Виа Сингидунум в с. Долни Главанак.

Към Част 2. Кромлех и Римския път в с. Долни Главанак

Знамето на гара Бов по случай Трети март

Ако случайно ви се е наложило да останете в София за четирите почивни дни покрай Националния празник на 3 март, но все пак сте в почивка, разходете се до гара Бов.

Тук по случай Денят на Освобождението на България е развят 70 метров трикольор. Такъв флаг се извисява за втори път от скалата Триъгълника над селото. През 2014 г. бе спуснат първия подобен трикольор, който беше най-големият в България.

Знамето при гара Бов

Тази година флагът от 2014 г. е нарязан на 137 по-малки знамена, които символизират годините, които се навършват от Освобождението. Те са раздадени на жителите на гара Бов. През 2015 г. е ушит нов от местна шивачка, който освен изключителния размер от 70 м., има и изключително тегло от 200 кг. Надеждата на създателите му е да бъде използван многократно. Многогодишния се бе прокъсал от силния вятър и тежест.

Изглед от скалата Триъгълника при гара Бов

Флагът се вижда от шосето и от влака. Ако искате да се качите до него, трябва да поемете по пътя за с. Заселе, идвайки от София. От там може да продължите към горния край на Вазовата екопътека, както и към всички останали забележителности по Искърското дефиле.

Приятна разходка!

Възстановяват Роженския събор

Преди известно време направих страничката Събития към блога, за да споделям информация и за "нематериалните" туристически забележителности, каквито са фестивалите, съборите, изложбите, възстановките и другите подобни мероприятия, които са свързани с българските традиции, история и фолклор. 

Днес попаднах на много интересна новина на pik.bg за възстановяването на Роженския събор през юли 2015г. след деветгодишното му прекъсване. Вярвам, че информацията ще е ценна за всички от вас, които поне веднъж сте стигали до съборите "Гела", "Пирин пее" и Фестивала на народната носия в Жеравна. Да се надяваме, че възстановяването на Роженския събор наистина ще се случи и ще можем да преживеем заедно Родопската магия.

Ето и материала на pik.bg.

След деветгодишно прекъсване ще бъде възстановен Роженският събор. Това информира пред журналисти Симеон Караколев, председател на Националната асоциация за развъждане на синтетична популация „Българска млечна” овца и еидн от организаторите, предаде агенция "Фокус".

Съборът ще се проведе от 17 до 19 юли. Откриването ще започне с четири лъча от по 100 гайдаря, които ще се съберат край сцената, а оттам хор ''Космическите гласове на България'' ще приветства гостите с песента ''Бела съм, бела, юначе''. Валя Балканска ще изведе на сцената две дечица, с което заедно ще изпълнят куплет от ''Излеел е Дельо хайдутин''. Декорът зад една от сцените ще е българският трикольор, който ще е с внушителните размери 300 м. дължина и 80 м. широчина.

В програмата са предвидени фолклорен конкурс ''Рожен'' за автентичният фолклор и етнокултура, демонстрация на традиционни занаяти, откриване на етнографски и музейни експозиции, изложение на овце, кози, коне, кучета, крави и биволи, млечни и месни продукти от фермата, изложение на био храни и напитки, народни борби, кулинарни шоута и чевермета, конни атракции, както и народни веселби и нестинарски игри.

''Съборът досега е бил само фолклорен. Идеята е тази година това събитие да възроди и надгради. Затова е включено животновъдството, което е модел, успешно разработен за Събора на овцевъдите. По някакъв начин се опитваме да го приложим, разширим и надградим в Родопите'', отбелязаха организаторите. Последният събор на Рожен е проведен през 2006 година, но най-запомнящ е бил този през 2000 година.

Тогава на роженските поляни се събират около 200 000 души. 

Роженският събор започва да се провежда в края на 19 век като родови срещи на българи, разделени от българо-турската граница.

Източник: pik.bg