Източни Родопи. Част 4: с.Бориславци - Глухите камъни

Третият ден от пътешествието ни в Източни Родопи започна призори. Бяхме планирали богата програма: 
- да тръгнем през с. Бориславци, където да посетим таханджийницата и местния исторически музей "Христо Чолаков"; 
- после да продължим към тракийския култово-погребален комплекс "Глухи камъни", 
- след него да видим античната вила Армира и тракийската куполна гробница "Голяма могила" край с. Свирачи; 
- крепостта Лютица и Атеренския мост край Ивайловград 
- и да завършим деня с издирване на дивите коне Тарпани в землището на с. Сбор.
Прекалено оптимистична програма, която естествено не можахме да изпълним на 100%. Ето и маршрутът, по който минахме:

1. Село Бориславци

Когато детайлизирахме програмата по пътеводителя на Източни Родопи, който ни дадоха от Природозащитния център, местните ни посъветваха на път към Глухите камъни и вила Армира да се отбием и през съседното село Бориславци. Казаха ни, че има таханджийница и исторически музей, който представя района, и си струва да ги посетим. Със сигурност тези две никъде неотбелязани по картата места ни станаха любопитни - първо, защото покрай модата за здравословно хранене вече бяхме изяли няколко буркана тахан и ни беше интересно да разберем как се произвежда, и второ - защото какво по-хубаво от това да се запознаеш с местната история от местния исторически музей. В интернет дори прочетохме, че представя историята на бежанците от Мала Азия и Беломорска Тракия, че в него се съхраняват много от предметите на бита и културата на местното население, че има снимки на археологически забележителности от района, а също и че има колекция от скъпоценни и полускъпоценни камъни от този край. Любопитно, нали?

Първо спряхме в музея, който е на самия главен път към центъра на с. Бориславци. Отбелязан е с дървена табела и няма начин да го подминете. За съжаление обаче този музей се оказа много далеч от моите разбирания. Очакванията ми към локален исторически музей със сигурност не са много високи - може би една керпичена къща с гредоред и специфична миризма на онова "старо" време, лека хладина, черно-бели снимки под прашни витрини, малко народни костюми от района, както и предмети на бита, а на вратата - една местна леля-уредничка, която събира по 2 лв. за билетче и на две - на три ти разказва какво има тук. Историческият музей "Христо Чолаков" обаче разби тази моя традиционна представа за местен исторически музей.

Експозициите са подредени в 3 стари плевни с пръстена настилка и ламаринени покриви, през които се усещаше ледения порив на пролетния вятър. Първата плевня, която представя историята на района, всъщност беше сбирка на всякакви предмети от близкото минало, които лесно биха могли да бъдат намерени на пазара на пл. Ал. Невски в София - пишещи машини от време оно, различни модели ВЕФ-оподобни радия, стари телевизори с лампа тип Опера, руски чайници (като онези, които бабите ни имат), китари тип Кремона, стан, военна каска, бюстове и бронзови отливки на героите-пълководци от Соца, надгробни плочи от преди Освобождението, книги, часовници, кафемелачки и каквото още може да се сетите. А по стените - окачени снимки с текстове на забележителностите от района и българските царе от Първото и Второто българско царство. Лесно може да си представите какво представляват втората и третата плевня, които съответно представят археологията и минералите. Има и други странни кътчета, като например църковно - с икони и свещници, витрина със стари български банкноти с различни купюри, събрани в пачки. За този "исторически" музей отделихме прекалено много време, може би около час, и внимателно изслушахме беседата на създателя му Христо Чолаков, родом от Бориславци, но адвокат от Софийската адвокатска колегия. Заплащането в музея е по желание, под формата на дарение - кой колкото прецени.

След музея местните ни упътиха към таханджийницата, за която се върнахме малко по пътя към Маджарово. Подобно на музея, и тя не се оказа нещо впечатляващо и полезно - нито можахме да видим как се прави тахан, нито ни беше обяснено. Тя се намира в двора на една съвсем обикновена селска къща, с едни съвсем обикновени хора, които отглеждат сусам за себе си и помежду другото произвеждат тахан и мед, които евентуално продават. Помолихме тези хорица да ни разкажат за занаята им, а те ни сложиха в ръцете лист хартия в папка джоб и ни казаха: ето тук може да си прочетете. Тъй като не се почувствахме желани гости, бързо се упътихме към Глухите камъни.

2. Тракийския култово-погребален комплекс "Глухи камъни"

Отбивката за Глухите камъни се намира по пътя между Любимец и Ивайловград. Идвайки от посока Ивайловград първоначално я пропуснахме, защото се намира вляво след завой, а табелата е ориентирана по-скоро за идващите от Любимец. Ето координатите: 41.732360, 25.970199. С кола може да се навлезе малко навътре от пътя и да се паркира на големите поляни. С по-високопроходим автомобил може да се стигне почти до комплекса, но най-добре заложете на пешеходната разходка. Пътят е лек и приятен, минава се някъде за около 40 мин.

Глухите камъни е един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източни Родопи. Възникнал е през ранно-желязната епоха (ХІІ - VІ в пр. Хр.) и е бил използван през Античността и през Средновековието. Частите му са разположени върху четири скални масива, които са отделени един от друг с проломи.

Тракийския култово-погребален комплекс "Глухи камъни"

Първоначално се преминава между два от масивите с височина около 40 м. В тях са издълбани скални ниши. Според някои археолози тези ниши са служели за урни за полагане на праха на починалите представители на по-нисшето общество, а според други - пресъздават съзвездия, с които траките осъществявали връзката с космоса. Къде е истината никой не знае, но този тип ниши се срещат на много места в Източни Родопи. А общият им брой в комплекса Глухи камъни е около 200.

Скални ниши при Глухите камънии

После по стръмна горска пътека се продължава към централната част, в която се намира изсечена в скалите гробница на виден представител на тракийската аристокрация. Вляво от нея има втора, недовършена гробница, а вдясно - издялана в скалата стълба, която води към към върха на скалата. Според учените по тази стълба са минавали религиозните шествия на жреците, преди да извършват своите свещенодействия. На върха на скалата е издълбан голям правоъгълен басейн, който вероятно е служел за водохранилище. 

Двете гробници и стълбите към върха на скалата

От върха на скалата се открива невероятна панорамна гледка към язовир Ивайловград.

язовир Ивайловград

Целият комплекс е бил опасан с крепостна стена от ломени камъни без спойка. По време на Античността това място е било дотолкова важно и свещено, че по-късно, след навлизането на Християнството по тези земи, тук е била изградена раннохристиянска църква, чиито руини са открити върху основите на тракийско светилище на най-високото място на билото. 

След като сте се потопили в света на траките и с интерес сте пребродили всяко кътче от комплекса, вероятно ще е дошло време за почивка. Може да си направите чуден пикник на големите поляни в близост до пътя, където сте паркирали. Има масички и беседки, както и места за палене на огън. Но ако сте като нас - с оптимистичен и натоварен маршрут, ще продължите към вила Армира.

<< Към Част 3: Маджарово и кратерът на лешоядите