Екопътека Лозенска планина

Когато стане дума за кратка планинска разходка около София, първото място, за което се сещаме, е Витоша. Недотам запалените планинари дори не подозират, че на същото разстояние от столицата има още няколко планини с прекрасна природа и пленяващи гледки. Една от тях е Лозенската планина.

Лозенската планина се намира на югоизток от София. Заключена е между Околвръстния път на София, с. Панчарево, яз. Искър и магистрала Тракия, а основната изходна точка за разходка и преходи е село Лозен, на което е кръстена. Екопътека "Лозенска планина" започва от Националния учебен център на БЧК. Тя е чудесен избор за хората, които търсят комбинация от красива природа, преняващи гледки и кратко посещение на исторически и религиозни забележителности. Следете двойната маркировка - червена и жълта.

Туристическият маршрут преминава през Лозенския манастир "Св. Спас" - Мемориалът на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски и достига до най-високата точка на Лозенската планина - вр. Половрак (1182 м.).

1. Екопътека Лозенска планина

Пътеката почти до самия връх широка и полегата. Подходяща е за ненатоварващи разходки и за деца над 5 год. През цялото време върви в букова гора, която може да бъде чудесно спасение от летните жеги, студения вятър през зимата, а през есента пъстротата й е способна да разведри дори и хронично намръщения човек :)

От началото до манастира маршрутът преминава през местността "Гъркинята". Времето за преминаване е около 30 минути, но прекрасните гледки може да ви накарат да се забавите малко повече. Денивелацията е около 225 м. 

Пътеката в местността "Гъркинята"

2. Лозенски манастир Св. Спас

Манастирът Св. Спас се намира на 990 м. надморска височина. Той е най-източната част от възникналия през ХІІІ в. манастирски комплекс около София, наречен Мала Света Гора. През периода на Турско робство тази света обител е разграбвана и опожарявана, а във времето след възстановяването й е приютявала килийно училище и калиграфска школа. Настоящият си вид манастирът има от 1821 г.

Входът на Лозенския манастир Св. Спас

Когато прекрачите манастирските двери, в ляво от вас ще се открие невероятна гледка към равното Софийско поле. Прави впечатление колко обновен и поддържан е манастира. 

Изгледът от Лозенски манастир Св. Спас

През 1821 г. манастирът е възстановен върху основите на стария, като тогава е изградена и днес съществуващата църква. Първоначално тя е била еднокорабна, едноабсидна и с един купол. От вътрешната страна над вратата на храма има надпис, който гласи: "А сега на лето 1868 развали сводо и съзида трите кубета и го изобрази втори патъ на 1869 лето. Изобразнан Никола Образописовъ, Христаки Захариевъ, Зографски Самоковцы и Димитри Христовъ Дупничанинъ". 

На лявата стена на църквата са изобразени традиционните христиански сцени Рождество, Кръщение, Воскресение, Цветница, Разпятие, а под тях - образите на Св.св. Кирил и Методий, Св. Мина, Архангел Михаил, Св. Георги и Св. Димитър. От дясно пък са образите на Неофит Рилски, Георги Софийски и други. Интересен е ктиторският портрет на игумен Кирияк от Враца. До 1900 г. манастирът е бил мъжки, а след това се преобразува в девически. 

През манастира има поляна с чешма и масички, която е подходящта за почивка и хапване. Ако смятате да продължите до вр. Половрак, най-добре презаредете с вода, защото по-нагоре няма чешми. Тази чешма всъщност се казва Ловджийската. И тук е редно да отбележа да бъдете внимателни при разходката, защото пътеката преминава през Ловно поле :) Естествено, никой от нас не чу пукания от пушки. Пътеката е доста оживена, особено през почивните дни, така че едва ли в гората бродят ловни дружинки точно по това време на деня.

Следващата отсечка е от манастира до върха. Пътеката се отделя вдясно точно преди поляната с масичките и чешмата при манастира. Следва кратко по-стръмно изкачване, което обаче бива възнаградено с огромна поляна с беседка и невероятен изглед към София.

Изглед от поляната над Манастира

От поляната имате два варианта - да продължите от горната й част, с което подсичате върха отляво, и от долната й част, с което подсичате върха от дясно. До самия връх се стига от южната страна, а на поляната вие се намирате точно под него от северната му страна. Трябва да го заобиколите.

Пътеката от лявата страна върви в по-гъста и усойна букова гора. След около 15 мин. започва да слиза надолу и се стига до разклон с пътечка, по която трябва да завиете надясно за Мемориала и върха. Пътечката е тясна, средно стръмна и камениста. Не представлява трудност, но трябва да внимавате, защото се пързаля. 

3. Мемориалът на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски

Когато излезете от гората, ще видите оградата на Мемориала. Влезте вътре и ще стигнете до паметника.

Мемориалът на неизвестния четник от Хвърковатата чета на Георги Бенковски

Преданието разказва, че в гората под вр. Половрак се е криел бунтовник от четата на Георги Бенковски. Живял е в малка пещера под върха. (Тя е отбелязана на туристическата карта, но ние не я открихме. Потърсете я вие.). След предателство бунтовникът бил заловен и убит. След Освобождението на мястото на гроба му е издигнат паметник и оформен парк. 

Днес на паметника пише "На неизвестния възстаник отъ Хвъркатата чета на Георги Бенковски убит на това место за Свободата ни презъ 1876 г.", а на дясната му страна е записано "Вместо кандила блещукат звездите на незнайно падналите български великани". 

Паметникът е възстановен през 90-те години със средствата на семейства от с. Лозен.

4. Връх Половрак

На стотина метра над Мемориала е вр. Половрак (1182 м.). От него се разкрива невероятна панорамна гледка към София, Витоша, Плана, Рила и яз. Искър, а на север - към Стара планина. Върхът е скалист. Името му е дадено от древните траки и означава Орлов взор. 

Изглед от вр. Половрак към Рила и яз. Искър

След като се нагледате на тази красота (което е почти невъзможно, но времето напредва), тръгнете по пътеката на юг от върха. Тя е стръмна и ронлива, но много скоро излиза на равно и влиза в гората. На поляната с изоставения заслон завийте надясно. Внимавайте да не продължите по червената маркировка, за да не се озовете във вилната зона на Долни Пасарел. По пътеката вдясно подсичате върха от другата му страна и отново излизате на голямата поляна за пикник над манастира. По тази пътека гората е сравнително по-рядка и озарявана от следобедното слънце.

Приятна разходка!