Пролетна разходка в София

Идвало ли ви е някога на ум да си направите туристическа разходка из родния град? И да го погледнете така, както го гледат чуждоземците - със забележителности, паметници, галерии, музеи, фонтани, магазинчета за сувенири, заведения за хапване, капанчета, градинки, паркове, ...

Преди години, като деца, една приятелка ми сподели, че всяка година с родителите ѝ правят разходка из София и се снимат пред ключови забележителности - за да си имат снимки в родния град. Стори ми се странна идея - нали това ти е родният град - знаеш забележителностите наизуст, знаеш и помниш как изглеждат? Тогава за какво са ти снимки, още повече всяка година? 

След години попаднах на снимки на прабаба ми от пл. Св.Неделя. Не го разпознах. Наложи се да питам баба ми кое е мястото. Тогава вече придадох по-ясен смисъл на практиката на приятелката ми със снимките. Оттогава идеята за разходка из София с цел снимки ми е застанала като must do. Не за мен. А за децата ми, за внуците ми, дай боже и за правнуците.

И ето! Много години по-късно намери реализация!

"От днешната разходка в центъра на София най-впечатляващи бяха Лъвът. И сърничките. И огънят. И онези къщи с топъл въздух под пода, които са нямали бани. И гробът на Васил Левски. Той защо се казва Весил? Защото са го увесили на въжето ли? Хареса ми също Народният театър с фонтана, където се къпе една жена. Тя навярно е барелина. А най-хубавото място в София е Царската градина." - разказа Елица (на 4.5 г.) в обобщение на разходката.

"А аз ще ви разкажа приказката за лъва, сърничките, Тити, Ики, тати Калин и мама Цвети в подземието, когато земята се е разрушила" - добави Иглика (на 3 год).

Четете внимателно, ако искате да научите къде са лъвът и сърничките, огънят, баните с пара под пода, гробът на Васил (или както Елица заключи - Весил) Левски и подземието на Ика.

Стартирахме разходката от пл. Княз Александър I или както е известен разговорно - Жълтите павета, паркингът срещу галерията/Двореца или може би - от Мавзолея.

Тити и Ика на пл. Княз Александър I 

Идеята беше по-скоро да се разходим на слънце и да се порадваме на подредените пролетни градини на София, докато е чиста и празна от хора, които са тръгнали на Витоша. След падането на КПП-тата на градовете и отварянето на планините, които бяха затворени заради мерките против разпространението на коронавирус, беше логично градът през уикенда да опустее и да стане повече от перфектен за разходки.

Като цяло, не сме имали за цел да натъпчем в главите на невръстните ни деца кое какво е и къде се намира в София, но любопитството на по-голямото за това как е станал градът и защо живеем в него, несъзнателно ни отведе натам да обясняваме за всеки камък и храст.

- Мамо, какви са тези камъни тук с надписи?

- Това е Националният археологически музей. В него са събрани археологически находки от цялата страна - това са неща от миналото, които учените са намерили в земята.

- А защо на камъните има надписи?

- Защото навремето не е имало табели и толкова много книги, както днес, и за да запазят информацията кое какво е било, са пишели върху камъните.

- А кой е правил тези надписи?

- Обикновено владетелите на градовете са възлагали на хората, които са можели да пишат, да ги надпишат и да ги поставят на важно място, където другите хора да могат да ги четат.

Естествено, ако децата ми бяха по-големи, щях да им разкажа още много - започвайки от това че Археологическият музей е направен в сградата на джамия, до това да влезем и да разгледаме. Нооо... в ситуацията на извънредно положение музеите все още са затворени.

- А онези червени чичковци, които стоят пред онази врата така мирно какви са? - пита Ика.

- Това са гвардейци. Те пазят входа на Президентството. Трябва да стоят мирно, облечени в униформи. Сменят се на всеки час. 

- А тук работата на Президента ли е? Виж, той отпред си има шадраван.

Оттук нататък се упътваме към ротондата Св. Георги в двора на Президентството. Първото, което децата виждат, отново са...

- Мамо, тате, а тези камъни какви са? От счупени сгради ли? Земята се е счупила и ги е разрушила? - отново питат децата.

Тити и Ика в двора на Президентството при ротондата Св.Георги

Елица много иска да знае как са направени градовете. Как, кога и кой е построил всички блокове, улици, магазини, паркове. Често ходим в Музейко, където има интерактивна игра за построяване на град. Това вече ѝ е изградило представа, че първо се почва от малко селище, продължава се със село, после селото расте и става град. Но ето, сега е моментът да ѝ обясним колко стар град е София всъщност и как старите и новите градове се трупат един върху друг.

Обясняваме набързо, че това са останки от антични сгради.

- А защо всичко е само камъни и тухли? Кое им е било спалнята? - пита Елица.

- А къде са им леглата? - пита Ика.

- А какво е това мостче? - пита Елица за арката, от която е тръгвало разпределянето на топлия въздух по въздушните тръби на хипокауста.

И тук идва ред да обясним как навремето хората не са имали парно, топла вода, климатици, бани и тоалетни вкъщи и как е трябвало да пестят всеки един ресурс, защото е бил оскъден. Разказваме набързо как подовете на къщите са били вдигнати на колони, а под тях е имало пещи с огън, които да нагряват въздуха и той да обикаля по тунели, за да топли всички стаи - така наречения хипокауст.

- А какво пише на този камък? 

- Пише, че това отсреща е най-старата запазена сграда в София. Тя е църква. Днес тя е на около 1700 години. Това е все едно...

- Когато е бил роден Исус Христос ли?

- Да, почти. Малко след това.

Елица настоява да влезем в ротондата, но поради липса на маски решаваме, че ще оставим за следващия път, когато пораснат и започнат още повече да разбират къде са. С Калин се замисляме, че и двамата нямаме спомен да сме влизали вътре.

Продължаваме към Ларгото. Слизаме по стълбите на подлеза към метрото и Елица възкликва: Вижте, още една антична църква!

- Да, това е църквата Св. Петка Самарджийска.

Отново с Калин се споглеждаме и без да има нужда да говорим, се разбираме - срамота, и тук не сме влизали за толкова години живот в София. Но няма да е и този път.

Елица за пореден път прави опити да се покатери по античните стени и пита: Какво пише на този камък? 

- Пише, че хората смятат, че тук е погребан Васил Левски след като е бил обесен. Ти помниш ли кой е той?

- Знам, че има един паметник. Бил се е за свободата на България.

Правим бързо кръгче в Ларгото, което за Ика е подземието на счупените сгради. Децата се радват на множеството стени от камъни и мостовете между тях, по които могат да тичат. Не спират да питат: А тази стая каква е била, а онази каква е била? А кухнята къде е била? А банята? Ама как така не са имали баня? Къде са се къпели? Ааа, виж, и тук са имали подово отопление! Виж, и улица с колони са имали. А за какво са им били колоните? - задава поредния труден въпрос Елица, търчейки по Декуманус Максимус - главната улица на античния град Сердика, която върви от изток на запад. 

Почти 5-годишното ни дете вече знае посоките на света и след обяснението ни за Декуманус Максимус, логично пита  - "а коя улица върви от север на юг?". Аха, виждате ли колко е просто и ясно да построиш един античен град? Дори едно невръстно дете знае как трябва да е. Казваме ѝ "Хайде да вървим нататък и да намерим тази улица. Тя се казва Кардо Максимус" и тръгваме обратно през Ларгото в посока джамията, отново през антична Сердика. 

Тити и Ика при Антична Сердика

Четем табела по табела за къщата на Магистрата, за къщата на Феликс. И малко преди входа на втората линия на метрото виждаме табелата за 40м. отсечка от Кардо Максимус. Елица е доволна от откритието си. Но дребната ѝ физика вече търси сянка и вода. Влизаме в метрото, където погледът на двете деца е привлечен от следващата антична забележителност - нещо в земята под стъклен под.

- Това са кости на умрял човек! - възкликва Ика.

- Кой е заровен тук, тате? - пита Елица.

- Това е паднала стена, която е била направена от пръчки и пръст. - прочита Калин от табелата и отговаря на два-три следващи въпроса - защо стената е направена от пръчки, каква стена е била и защо е паднала.

След кратка почивка излизаме навън. Качвайки се по стълбите, се радвам, че приключихме с антична Сердика и безкрайните въпроси за камъните и надписите, които провокират последните уморени останки на въображението ми да размърдат сивото ми вещество.

- А тази сграда отсреща защо има такава висока кула?

 (Добре, че вчера гледаха филма за Аладин - помисля си Калин и отговаря).

- Това е джамия. Тя е както църквата, но на мюсюлманската религия.

- А какво е религия?

- Различните народи си имат различни вярвания за това кой е техния Бог. Ето, нашата религия тук в България е православното християнство и вярваме, че богът ни на небето е Господ, а човекът му на земята - Исус Христос. А Аладин, за когото вчера вие гледахте, е арабин. И арабите вярват, че техния бог на небето е Аллах, а неговият човек на земята - Мохамед.

Идеята за различните религии, богове и техните пророци очевидно не впечатлява Елица толкова, колкото:

- Хей, вижте там каква торта има! Онова кръглото! Зеленото!

Фонтанът пред Музея на София все още не работи. И очевидно, много наподобява за Елица на торта. Толкова много, че чак не желае да разбере каква е шарената сграда насреща, какво е била (а толкова много питаше за това къде са се къпали хората, като не са имали вода вкъщи) и какво е сега.

Регионален исторически музей-София, бивша Централна минерална баня

Добре, че след малко достигаме до чучурите с минерална вода отстрани на сградата, за да направим разлика между нормалната вода от чешмата и минералната вода.

Децата очевидно вече са изморени от първата част на разходката ни. Вече не искат да задават въпроси. Искат пейка на сянка, вода и място, на което да рисуват с тебешири. Отправяме се към Царската градина.




Пътьом се спираме и за една снимка, която правя във всеки един град по света, който посещавам. Имам цяла огромна колекция от подобни капаци на шахти и ето - добавяме една и от София. Много е важно и крачетата ни да са на капака, за да докажем, че именно ние сме били там.

И най-накрая стигаме до Царската градина, където да отдъхнем, децата да порисуват и да хапнат първия за годината сладолед!

Тити и Ика в Царската градина зад Националната художествена галерия (бившия Дворец)

Очаквайте скоро Част II, в която ще научите за лъва, сърничките, барелината, която се къпе във фонтана, както и за Кирилица и Методиевица.