сряда, 11 май 2016 г.

Сандански

Романтичният спомен за люлеещите се мостчета, паркът с езерото и лодките, къщичката на Баба Яга и виенското колело беше изплувал на повърхността в съзнанието на Калин, малко преди да му задам въпроса „А къде ще ходим за Великден?”. Обикновено го задавам, а после сама си отговарям. Този път беше друго – „Сандански” отговори ми той без колебание и не срещна възражение. И двамата не бяхме ходили там от деца. Всеки от нас поотделно си имаше някакъв романтичен спомен от времето, когато ни водеха там уж на профилактика за белите дробове. Предстоеше да съчетаем тези спомени и да създадем нови - като пораснали, като семейство.


Предложението му наистина не срещна възражение, но нямаше да бъда себе си, ако се бях задоволила само със Сандански, и то за 4 дни. Отдавна исках да посетя Самуиловата крепост, на която (срамота!) не бях ходила. В наш стил е да комбинираме почивката с посещение на някоя по-неизвестна забележителност. Но за зла беда този път нямах абсолютно никакво време да диря предварително подобни места. В последствие обаче не изневерихме на традицията си. Заложихме на класиката, примесена с нотки импровизация и маршрутът се получи:

Ден 1: Сандански, разходка в градския парк и по главната улица
Ден 2: Самуилова крепост, Камешнишки водопад в планината Беласица
Ден 3: Мелник
Ден 4: Релакс и прибиране в София


Ето го как изглежда на карта.  В района на Сандански сме попътешествали около 130 км.
    

Мнозина от вас вероятно ще се попитат защо липсват Рупите и Роженския манастир. Преценихме, че точно на Великден това не са нашите места с 8 месечно бебе. Беше ни необходимо спокойствие, уединение, почивка. Така и се случи.

1. Настаняването

Резервирахме хотел Прим в Сандански. Две седмици преди Великден това беше единственият хотел със свободни места в района, поради което бяхме доста скептични. Очаквахме, че за цената от 32 лв. на човек в курортен град ще трябва да направим компромис с доста неща – като се почне от хигиената, та да се стигне до удобствата. Нооо...ударихме джакпота! Мястото е разкошно! Затова си заслужава да го опиша малко по-подробно. Хотелът се намира точно над градския парк и на 15 мин. стегнат ход от центъра. Персоналът е много мил и любезен. При настаняването ни бебешката кошарка с матраче беше поставена и оправена в стаята. Е, нямаше одеяло, но така или иначе ние си носехме. Широчината на спалнята е повече от 2 метра – страхотно място за лазене на непроходило бебе.  (Самите легла не ни бяха особено удобни, но това е въпрос на лично предпочитание). Хигиената е ок – банята е чиста, чаршафите също. Храната в ресторанта е вкусна, като дори и за моята безмлечна и безяйчна диета имаше добър избор. Няколко дни след като се прибрахме, установихме, че Калин си е забравил книгата там. Звъннахме по телефона - бяха я намерили и ни я изпратиха по куриер. И друг път ми се е случвало да забравям разни неща по хотели, но такъв жест досега не ми бяха правили (макар че това е напълно логично да се случи). Така че, определено препоръчваме, особено с деца! Има и външен басейн, който за съжаление не работеше още.

2. Сандански

Спомените от детствата ни напълно се оправдаха. Спокойствие и непринуденост са най-точните думи, с които бих описала Сандански. Хем е нормален град, хем си като на курорт, и хем има типичната курортна навалица, но е спокойно. Какво повече да искаш?

Всъщност от града видяхме само основното – градския парк и главната улица, но и това ни беше достатъчно. Градския парк е великолепен – чист, поддържан, обновен. В езерото от нашите спомени вече няма лодки, може би защото вече има лебеди. Лебедовото крякане беше истински вълнуващо за Елица, която се радва на всяко дребно, мърдащо създание. Езерото беше чудесен момент да й покажем на живо всички хвъркати животинки, които до този момент сме й показвали на картинки - лебеди, патици, птички и т.н.

Езерото в градския парк в Сандански
Фонтанът, каменната къща с чешмичката и къщичката на Баба Яга бяха следващите "забележителности" в парка, които създадоха еуфория у необремененото съзнание на 8-месечното ни бебе, колкото и то все още да не разбира всичко, което вижда. А аз едва сега осъзнах, че домът на злата старица представлява огромно буре с покривче.

Къщичката на Баба Яга в парка в Сандански
Виенското колело все още си работи. Има цели 8 „вагончета”, които изглеждаха, че се лашкат малко опасно при качването и слизането им. Затова решихме да не се возим. 
Друго, което ни направи силно впечатление бе релефната карта на Пирин. Най-ценното в нея - отбелязани са градовете и селата в полите на планината, които са изходни точки за туристически маршрути.

Карта на Пирин в парка в Сандански
Естествено, не пропуснахме да минем по въжените мостове. Колкото и да ми се искаше да се върна назад в детството, решихме да си спестим подскачането и люлеенето.

Въжен мост в Сандански
А детската площадка в горната част на парка е мястото, което заслужава аплодисменти. С голямо удоволствие се забавлявахме там. Дано на повече места в родната ни страница има подобни кътове за игра.

Детската площадка в парка в Сандански
 


Главната улица е мястото, което придава курортния дух на Сандански - заведения, магазини, сергийки с джунджурии и сувенири. Цени - от достъпни по-достъпни. Всъщност, най-интересното нещо тук бе Хамамът - възстановената градска баня. Нямахме време и може би донякъде желание да я пробваме, но се отбихме да я разгледаме след работното й време. Бяхме любезно посрещнати, макар че вече беше затворено. Показаха ни какво представляват зоните за къпане. Концепцията им е запазена както от едно време - за мъже и за жени отделно. Водата е минерална, с температура 370 С. Басейнът във всяка зона е голям може би около 3 м. на 4 м., т.е. става само за потапяне. Обясниха ни, че има строги правила за ползването на басейните, като допускат влизането с бански за хората, които много се притесняват. (Естествено, нали трябва да имат клиенти). Самият ремонт е доста луксозно изпълнен, а обслужването изглежда на много професионално ниво, съдейки по отношението, което получихме ние след работно им време. Има рецепция, на която дават хавлии. На разположение на посетителите има лекар, с когото може да се консултирате за състоянието си преди да се потопите. Има и масажи. За момента не се предлагат допълнителни СПА услуги. И цената за посещение е 8 лв. неограничено във времето, но както ни казаха - едва ли може да седите повече от час.

Тук на главната улица има още една забележителност - Ранно-християнски комплекс. Открит е през 1967 г. Състои се от трикорабна базилика, изградена в средата на ІV век и е съществувала до VІ век. На запад от нея е открита главната улица на града, т.нар. cardo maximus. А на север от базиликата са открити помещения, за които се предполага, че са били част от епископската резиденция. В периода ІV-VІ век този комплекс е играел важна роля в разпространението на християнството по нашите земи.

Ранно-християнски комплекс в Сандански

Дотолкова ни стигна времето за Сандански. На следващият ден се отправихме към Самуиловата крепост и Камешнишкия водопад в Беласица.
 

 

  

Няма коментари:

Публикуване на коментар