Алековите водопади и Драгалевския манастир

"Алековите водопади" се намират над софийските квартали Драгалевци и Симеоново. До водопада се стига по обиколната пътека на Витоша, която върви над двата квартала. Разходката до тях отнема около 40-50 минути, а съчетани с Драгалевския манастир правят един чудесен неделен излет за около 3 часа и недалеч от София.




Водоскоците не са отбелязани на картата на Витоша, а също така няма конкретна табела за тях. Поради това се постарах да начертая примерен маршрут за това как може да ги откриете.

Ако някоя сутрин ви се случи да се събудите с изгарящото желание да отидете сред природата, но отзад ви дебнат куп задължения, сетете се, че съвсем недалеч от София има бързо и интересно място, което ще засити жестокия ви глад за планина.

Точно с такова усещане се събудих в един ноемврийски ден. Звъннах на Ирена - "Хайде на бърза разходка!", а тя - "Къде" и аз "На Витоша, до Алековите водопади" и пак тя: "Не съм ги чувала. Мислех, че на Витоша е само Боянският водопад". След един час бяхме екипирани като за ноемврийска планина. Стигнахме с колата до Драгалевския лифт и паркирахме на обръщалото на автобус 93, който тръгва от Хладилника.

1. Алековите водопади

Смея да твърдя, че познавам тази част на Витоша добре. Обиколната пътека съм я минавала хиляди пъти и с колело, и пеша като част от маршрута "100 км. Витоша". Бях чувала, че Алековите водопади са именно на тази пътека, но никога не ги бях виждала. Явно не бях, защото обиколните пътеки се оказаха две - онази, която върви над последните къщи и по която основно преминава трасето 100 км., и втората - която се намира няколкостотин метра успоредно по-нагоре и е доста по-тясна и рядко посещаема.

За да достигнем до горната хоризонтална пътека, тръгнахме право по пътечката, която започва от под Драгалевския лифт и върви по десния бряг на реката (т.е. така че реката да ви е отдясно, когато ходите нагоре). След около 10-15 минути изкачване достигнахме до разклона за обиколната пътека, която е маркирана с табела - наляво за Симеоново, а надясно за Драгалевския манастир.

Драгалевската река. Движете се по пътеката така, че реката да ви е отдясно.

След разклона изкачването спира и темпото на хода значително се увеличава. Маршрутът е изключително подходящ за разходка, от която не се запъхтяваш и можеш да си поговориш с приятел. По някое време пътеката пресича Драгалевския лифт и продължава. На няколко места през дърветата има пролуки към града, откъдето се разкриват хубави гледки, но на най-прекрасната се достига около 30 мин. след разклона, където е оформена каменна тераса с изглед (42°36'31.2"N 23°18'42.1"E). Типично по ноемврийски София бе обгърната в мъгла, а ние само можеше да се радваме, че не сме долу, а горе.

Изгледът от скалната тераса до Алековите водопади

В момента, в който застанете на терасата, се чува грохотът на водопада и последващото кротко ромолене на реката, която стройно прескача по камъните през гората. Още две-три крачки, прескачане на няколко морени и ето го и самия него - Алековият водопад, украсен от всички цветове на есента!

Алекови водопади

Благодарение на пълноводната есен, имахме късмета да видим водата, разперила широко криле по камъните и спускаща се грациозно надолу по склона. Ледените пръските на есента чаровно намекваха за предстоящата зимна красота, а багрите й по листата, мъховете и тревите напомняха за вече забравено лято. 

Водопадът не е много висок. Водният пад е вероятно около 6-7 метра, но красотата му печели внимание и вълнува със своята грация. Само 5 минути престой близо до водата кара човек да забрави всички злободневни проблеми и да се почувства в хармония с природата. Искаше ни се да останем и за по-дълго, но водата е колкото красива, толкова и коварна. Скоро потеглихме надолу към Драгалевския манастир.

2. Драгалевски манастир Света Богородица Витошка

Драгалевският манастир навярно е един от най-близко разположените до центъра на София манастири. Той се намира на 3 км. от кв. Драгалевци и е сгушен в полите на Витоша. До него се стига с авт. 93 от спирка Хладилника. 

Манастирът е построен по време на Второто българско царство, при царуването на Цар Иван Александър (1371 - 1393 г.). Тогава е бил част от групата на манастирите около Средец, които образуват Софийската мала Света гора. Бил е свързан с други манастирски и крепостни комплекси, които са разположени по обиколната пътека на Витоша, като например Урвичкия крепостно-манастирски комплекс. По Турско робство манастирът е останал един от малкото неразрушени, но е бил изоставен за кратко от монасите. В зората на Българското възраждане тук е функционирало килийно училище, а Апостолът Васил Левски не веднъж е използвал Светата обител за убежище.

Драгалевски манастир Св. Богородица Витошка

Днес манастирът е девически и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради. От стария комплекс е запазена само черквата. Тя датира от 15 век, а стенописите й имат голяма историческа и художествена стойност. Камбанарията е изнесена на отделна конструкция встрани от черквата.

Камбанарията на Драгалевския манастир

Под манастира, от долната страна на пътя има детска площадка с катерушки, пейки и беседки. Мястото е подходящо за отдих и почивка с малките планинари, които освен на гората, ще се порадват и на своите детски приключения на поддържаните нови съоръжения за игра. 

Приятна разходка!