Екопътека "Под пръските на водопада" и водопад Скока

По път от София до Велико Търново има безброй кътчета, през които си заслужава да се отбиете. Ако обичате пътят ви да не е просто стигане от А до Б, а обогатяващо пътешествие, то вие със сигурност не сте пропуснали пещерата Съева дупка, Гложенския манастир, Via Ferrata Ледницата или някоя от другите забележителности, до които водят кафявите табели по пътя София - Велико Търново.  

С всяко следващо преминаване по този маршрут броят на непосетените отбивки намалява, но това съвсем не означава, че няма какво повече да се види. Съвсем недалеч от главния път (20 км.) се намира китното градче Тетевен, където има много още какво да бъде видяно - типичната за България Възрожденска архитектура, историческият музей, който е част от движението Стоте национални туристически обекта, манастирът Свети Илия, а дори може да продължите към курортното балканско селце Рибарица и да се отбиете през Кървавото кладенче, където е лобното място на Георги Бенковски. Може да съчетаете всяка една от тези забележителности с посещение на Екопътека "Под пръските на водопада" и водопад "Скока".

По Екопътека "Горица" до Овчарченския водопад и заслужено СПА в Сапарева баня

Задава се поредният чифт почивни дни. Уморени сте. Имате нужда от лежерна разходка, птички, свежа гора, чист въздух, водопад... а ако може след лекия преход да си направите малко релакс, масаж за раздвижване на схванатия от бюрото гръб, може би минерална вода и хидромасаж, а най-добре СПА близо до София и всичко това - на разумна цена, така че да не усетите преждевременно изтъняване на месечния бюджет.

Вашето мечтано място се намира само на 70 км. от София и се казва Сапарева баня. Там ще намерите така желаното място за природа, отдих, релакс и цял ден глезене. Предлагам ви първоначално да се разходите по  Екопътека "Горица" до Овчарченския водопад. Разходката ще ви отнеме най-много 2 часа, а после - райска наслада на топлите минерални извори.

Екопътека Горица се намира над село Овчарци, по пътя за Сапарева баня. Ако тръгвате от София може да минете по пътя за Гърция и да отбиете на Дупница. Така с. Овчарци ще ви се падне точно преди Сапарева баня, някъде на 70-тия километър. За изходната точка на пътеката трябва да хванете по стръмната улица от центъра на селото. Маршрутът тръгва от селските тепавици.

1. Екопътека Горица 

Екопътека "Горица" върви по една от най-чистите речни долини в България. Тя има два маршрута - прав и кръгов. Правият маршрут тръгва от центъра на селото в посока курорта Паничище, резерват Скакавица и вр. Кабул. Кръговият маршрут тръгва от тепавиците, продължава по поречието на р. Горица и достига до водопад Овчарци, известен още като Овчарченски водопад. След това пътеката тръгва по малко по-стръмна част на планината и се връща обратно в селото. Преминаването на кръговата част е съвсем кратко. С качването, слизането и гледките ще ви отнеме не повече от час. От тепавиците до самия водопад се стига за около 15 минути. Втората, по-стръмна част не е препоръчителна за неподготвени хора, тъй като пътеката е неясна и доста стръмна и хлъзгава.

Началото на Екопътека Горица

2. Овчарченски водопад "Горица"

Водопадът "Горица", наричан още водопад "Овчарци" и Овчарченски водопад се намира в северното подножие на Рила и със своята надморска височина от 900 м. е най-ниско разположеният водопад в планината. Височината на водния пад е 39 метра. Обявен е за защитена територия с площ от 1 хектар през 1965 г.

Овчарченски водопад

Легендата разказва, че по време на Турското робство в с. Овчарци живеели щастливо Йовица и Горица. Горица била много красива. Беят харесал момата и пратил слугите си да я отвлекат. Побягнала тя към високата планина, където Йовица пасял овцете си. Ала турците я настигнали. За да не попадне в ръцете им Горица се хвърлила в реката от най-високата скала. Затова местните нарекли реката "Горица".

Макар и тази тъжна легенда, гледката към водопада е прекрасна. Вероятно също толкова прекрасна, колкото е била красива самата Горица. След като се насладите на гледката, отпочинете добре на малката пейка с изглед към водата и се наслушате на прекрасната й песен, е време да се упътите към вашата заслужена СПА почивка в Сапарева баня.

3. Сапарева баня

Градчето Сапарева баня се намира в полите на Рила. Известно е освен с минералните си извори и топлия гейзер в центара на града (не го пропускайте), и като изходна точка за Седемте рилски езера.

Минералната вода в Сапарева баня е една от най-топлите в България и Европа и помага отлично за всякакви болежки на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система и горните дихателни пътища. С други думи казано - тя е перфектен естествен лек за схванатия врат и гръб от седенето пред компютъра и прочиства отлично задръстените ви бели дробове от софийски смог.

Ако сте решили да се отдадете на лека СПА терапия, може да посетите реновираната градска баня, която няма нищо общо с традиционното ни възприятие за "градска баня". Сградата е била напълно реконструирана през 2010 г. и представлява чист и модерен център за релакс и рехабилитация. Освен хигиенизиращата част, в банята има СПА център с две сауни, парна баня, аква релакс с аромотерапия, загряти каменни легла, джакузи, масаж, вана за крака и т.н. На скромната стойност от около 15-20 лв. получавате халат и цял ден релакс в центъра, като имате право да ползвате която услуга поискате.

Не прекалявайте с процедурите, защото освен да освобождава от стреса, минералната вода уморява за кратко организма. Ако се почувствате уморени, може да похапнете в някоя от близките традиционни кръчми. 

На връщане от София поемете по пътя през Витоша. Ако имате време и желание може да се отбиете през крепостта Цари Мали град в с. Белчин.

Приятна разходка!

Еднодневна разходка до Рилския манастир. Част 3: Църква "Св. Апостол и Евангелист Лука" и пещерата на Св. Иван Рилски

Назад към Част 2: Рилски манастир

3. Църква "Св. Апостол и Евангелист Лука". 

Сгушен в гората, далеч от оживените тълпи около Рилския манастир, почни никому неизвестен, под дебелите сенки на буковете се крие малкият комплекс на църквата Свети Апостол и Евангелист Лука. До него се стига като се тръгне право нагоре от голямата поляна над къмпинг Зодиак. 

Обителта прилича на изоставена, дворните порти са затворени, но отключени. От табелата извън двора се информираме за името на църквата и че е изградена в края на 18 век в чест на братовия син на Св. Иван Рилски - Лука, който е живял при отшелника. Според житията на Светеца, на това място Лука бил ухапан от змия и починал. Църквата е изписана през 1789-1799 година от неизвестни майстори. 

Поглед отвън към църквата Св. Апостол и Евангелист Лука

Престрашаваме се да открехнем вратите и да влезем в запустелия двор. Сградите са заключени. Можем единствено да надникнем през замъглените от времето и паяжините прозорци, но не виждаме почти нищо. Навсякъде по стените около входа с молив са издраскани имена на хора, най-вече жени. Оставени са и дати - между 1947 год. и 1955 год.

Пространството около входа на църквата е гъсто изписано с имена и дати 

Продължаваме по-навътре в дворчето. На горното ниво има и още една църква. Двуетажна е, дори малко прилича на плевня с балкон. Около нея са нахвърляни дърва, стара слама и всякакви други изоставени стопански пособия. А под обрасналата с пълзящи растения земя се вижда, че някога двора е бил обработван. От табела разбираме, че това е параклисът "Покров Богородичен" и е построен през 1805г. от майстори от с. Рила върху основите на по-стара култова сграда. 

Църквата "Покров Богородичен"

Макар и доста изоставено, мястото е позитивно, усеща се спокойствие и хармония. Между двете нива на двора два чучура сипят вода в многовековно каменно корито и огласят цялата гора. А малко по-нагоре по-любопитните ще забележат сграда, потънала под слоевете на времето. Да се ненадява човек какви неща може да открие в гората.

След кратка почивка и наслада от странното място, което сме открили в гората, продължаваме напред.

4. Църква "Успение на Св. Иван Рилски и пещерата-жилище на отшелника

След малко пълзене по  рилските пътеки и преминаване на буйна пролетна река достигаме до църквата "Успение на Св. Иван Рилски". Тук отново срещаме хора. Това е най-отдалечената точка от манастирското ядро. Мястото изглежда важно, но някак не успяваме да получим достатъчно информация. Разбираме, че тук е имало малка църквица, която е била пристроена по времето на Неофит Рилски, за да се изгради килийно училище. Църквата изглежда буквално вградена в скалата, а стряхата й образува тунел по пътеката към пещерата на Св. Иван Рилски.

Църквата "Успение на Св. Иван Рилски"

Поемаме към пещерата и се шегуваме кой от нас е неверникът. Още от деца знаем историята, че когато Св. Иван Рилски бил прокуден от родното му село Скрино и дошъл в Рила, за да стане отшелник, живял в тази пещера и се хранел само с горски плодове. Чувала съм дори, че тялото му е запазено до днес именно заради начина му на хранене. 

Изходът от пещерата

В пещерата има теснина и поверието е, че през нея могат да минат единствено праведните. На входа на пещерата хората оставят листчета с пожелания. Стената прилича до голяма степен като тази при балкончето на Жулиета във Верона. 
Изкачваме се по стръмните стъпала и запазваме тишина. Пристъпваме навътре, а там е съвършено тъмно. Трудно е дори да видиш къде е изхода. Когато очите ни посвикват, виждаме на едва процеждащата се светлина, че върху камъка в пещерата са поставени икони.
Пролетното време е направило пещерата мокра и хлъзгава, което прави изкачването трудно. За миг ни идва на ума дали да не се върнем. Нима всички сме грешници? С напипване разбираме къде е дървената стълба към изхода на пещерата. Много бавно, един по един успяваме да се изкачим по стъпалата и да излезем през покрива на пещерата.

Навръщане хората ни показват истинската пътека до пещерата. Тя се намира доста над поляната над къмпинга, на която завихме ние. Има отбивка на пътя и големи табели, а пътеката е широка - не можеш да я сбъркаш. Все пак, малката пътечка със скритите от гората и времето църквички си заслужава!

Началото на пътеката за църквата "Успение на Св. Иван Рилски" и пещерата-жилище на отшелника

Приятна разходка!

Еднодневна разходка до Рилския манастир. Част 2: Рилски манастир.

В първата част на Еднодневната разходка до Рилския манастир ви разказах за Стобските пирамиди. След двучасовата разходка до пирамидите идва ред да се отправим и към самия манастир.

По пътя забелязвам няколко нови за мен неща - още едно доказателство, че този район е неизчерпаем от интересни места за разглеждане. На около километър след гр. Рила от дясната страна на пътя виждам табела "Екопътека Водопади Бохемия". В последствие разбирам, че екопътеката е изградена през 2011г. от туристическо дружество "Рила" с помощта на доброволния труд на местните хора. Тя представлява кратка и живописна пътечка, която преминава през 11 водопада, а по маршрута й има беседка за отдих и пикник. Веднага поставям мястото в списъка за следващото посещение на Рилския манастир.

Водопади Дяволски води

Малко по-нататък, край с. Пастра, вдигам поглед към тъкмо раззеленяващата се гора и виждам неповторима гледка, която ми е убягвала до този момент - каскада от водопади, които главоломно препускат през зеленината на дърветата. Отново в последствие разбирам от Фотопътеводитея на българските водопади на Иво Николов, че това е каскадата Дяволски води. Името им произхожда от дяволски стръмния склон, от който се спускат. Интересно название за района на Рилската обител :) Достъпът до тях е почти невъзможен, но гледката от крайпътното ханче си заслужава в достатъчна степен, особено през пролетта и особено, ако седнете на прясна пъстърва. Ние си оставихме това удоволствие за следващата пролет, заедно с посещението на екопътека Бохемия.

Следващата ни спирка е манастира.

2. Рилски манастир

Вярвам, че няма българин, който да не е чувал за Рилския манастир и да не знае неговата история. Ще бъде крайно неуместно да разказвам за тази Света обител, тъй като каквото и да напиша, то със сигурност ще бъде преписано. Затова ще споделя дребните неща, които са ме впечатлили при многократните ми посещения през годините.

Западно крило на Рилски манастир

За последните, да речем, 20 години обликът на манастира се е изменил неколкократно. Спомням си моменти, в които фасадата бе занемарена, стенописите по външните стени на църквата - избледнели от пипане, по етажите бе разрешено да се ходи, огромният казан в магерницата бе пълен с монети, а почернените от огъня стени - издраскани с имената на посетителите. По онова време манастирът бе уютно местенце, по двора на което се разхождаха монаси. 

Главната съборна църква "Рождество Богородично"

Днес Рилският манастир вероятно е една от най-посещаваните ни забележителности, поради което, според мен, до голяма степен е загубил духовния  си облик и е комерсиализиран. Положителната страна е, че при последното ми посещение през пролетта на 2014г. фасадите бяха прясно реновирани, стенописите в перфектно състояние и навсякъде бе чисто и спретнато. Имаше време, в което единственото място, за което се заплащаше беше музея, а днес се таксуват отделно всички забележителности в комплекса, т.е. Музея, Хрельовата кула и музейчето в приземната част на източното и северното крило (всяко по около 5 лв.), а магерницата като че ли дори вече не е отворена за посещение.

Отивайки в Рилския манастир, освен Главната съборна църква "Рождество Богородично" е важно интересно да се качите на Хрельовата кула, да видите кръста на монаха Рафаил в музея, ръката на Иван Рилски пред иконостаса в църквата и гроба на Неофит Рилски на двора от дясната страна на църквата.

Хрельовата кула

Хрельовата кула

Хрельовата кула ме впечатли още като дете, защото се чудех за какво му е било на манастира да има крепостно-отбранителна кула вътре в двора, при все че той самият прилича на крепост погледнат отвън, а и кулите обикновено са изграждат редом с крепостните стени. В последствие разбрах, че кулата е служела не само за защита на монашеското братство и скривалище на манастирските ценности, но и за затвор и изолатор на душевно болни.  Тя е построена от протосеваст Хрельо Драговол в периода 1334 - 1335 г., когато манастирът е преместен на днешното му място. Височината й е 23 м. Посветена е на Св. Иван Рилски. На 5-тия, последен етаж е параклисът "Преображение Христово", който е с необичайна иконография. През 1844г. на западната страна на кулата е пристроена двуетажна камбанария, която днес служи за павилион за сувенири.

Кръстът на Рафаил

Рафаиловият кръст е второто нещо, което за мен е ключово в Рилския манастир и не трябва да бъде пропускано. Той е изложен в музея на манастира. Изработен е от монаха Рафаил от цяло парче дърво с височина около 80 см. и широчина около 40 см. По него монахът работи с игла в продължение на 12 години и изписва 650 малки фигурки в над 100 религиозни сцени. Когато го завършва през 1802 г. монахът е загубил зрението си. 

Ръката на Св. Иван Рилски

Третото нещо, което е важно да имате предвид, но е възможно да не успеете да видите е ръката на Св. Иван Рилски, поставена под стъкло в специална ракла  пред иконостаса на Съборната църква. Раклата обикновено е покрита с плащеница, която поповете вдигат в много редки случаи. Ако не сте наясно предварително какво да очаквате, дори може да пропуснете редките случаи, в които ви се дава възможност да се поклоните пред мощите на светеца. Трябва да следите за опашка, която тръгва от дясно на иконостаса, минава пред него и излиза от ляво. Наредете се дори и да не сте сигурни за какво. Попът ще приближи към вас, може да го попитате. Той ще ви обясни какво да направите.

Чучурът, изработен от дядото на Еми преди около 100 год.

Имам принцип, че когато се връщам на някое място, трябва да науча нещо ново за него, за да не е посещението напразно. С Рилския манастир ми е все по-трудно, но при последното посещение нещата се случиха от само себе си. Изведнъж Еми, която бе част от компанията ни при посещението, каза: "Елате да ви покажа чучура на дядо ми". Първата ми мисъл бе "За да изградиш чучур в манастир или трябва да си местен майстор, или прочут майстор - според големината и важността на манастира. А предвид, че сме в Рилския манастир, със сигурност трябва да важи второто. "Дядо ти трябва да е бил прочут майстор" отбелязах аз, а тя отвърна "Ееее, чак пък прочут!" Няколко месеца по-късно Еми разкри историята на чучурите - от София, през Рилския манастир, та чак до основополагането на завода Видима в Севлиево.  

След посещението на манастира бяхме планирали да проверим дали сме праведни в пещерата на Св. Иван Рилски. Излязохме от източния вход на манастира, не пропуснахме да хапнем от така известните риломанастирски мекици и оставихме колата при къмпинг "Зодиак". Срещнахме приятели, които ни казаха, че пещерата е ей там, съвсем наблизо, става за пеша. След къмпинга има голяма поляна вляво на пътя с ясно очертана в тревата пътека и табела "към пещерата". Хванахме оттам. След около 20 минути достигнахме до нещо, което на пръв поглед приличаше на изоставен малък манастир.

Напред към Част 3: Църква "Св. Апостол и Евангелист Лука" и пещерата на Св. Иван Рилски

Еднодневна разходка до Рилския манастир. Част 1: Стобски пирамиди

Рилският манастир е едно от местата в България, на което отидете ли веднъж - все някога се връщате - заради историята, заради вярата, заради природата, защото минавате пътьом за/от морето, за да заведете някого или просто защото този уикенд ви се хапват мекици. Това е едно неизчерпаемо място от история и забележителности, което никога няма да ви омръзне.

Аз отдавна съм спряла да броя колко пъти сам била на Рилския манастир. Спомням си само, че това беше мястото, на което нагледно научих значението на думата калдъръм - в първи или втори клас, на екскурзия с класа. Класната раздаваше ментови бонбони на децата, които най-добре са усвоили новонаученото при посещението - какво е магерница, какво е калдъръм, кой е Св.Иван Рилски, за какво е Хрельовата кула, как е направен Рафаиловия кръст, какво се е случило с майстор Рафаил...Аз не бях от децата с бонбоните, но със сигурност от тогава до днес съм имала поне още 10 пъти шанс да си преповторя урока.

За да се развива, човек трябва да разширява знанията си. Затова при поредния повод за еднодневна разходка до Рилския манастир, имах нужда да получа нови знания, поради което освен манастира, в програмата включих Стобските пирамиди и пещерата на Св. Иван Рилски.

В края на деня всички посетени забележителности бяха Стобските пирамиди - Рилския манастир - Църква "Св. Апостол и евангелист Лука" - пещерата на Св. Иван Рилски.

Изходна посока: София - Благоевград